— Никой никога не я е чувал, въпреки че майка й твърдеше, че може. Открих, че центровете за четене в мозъка й или са зле повредени, или просто не съществуват.
— Какъв тип дете е тя? — попита с любопитство психиатърът.
— Хиперчувствително към емоциите на другите, изключително интелигентно, много сладко и възпитано. Толкова много се плашеше от убиеца на майка си, че още преди той да се появи, се криеше под дивана, макар че никой друг, освен мен, не го смяташе за опасен.
И така продължихме още, и още, и още. Приличаше малко на двубой по фехтовка. Той знаеше, че аз не му казвам всичко, аз бях наясно, че се опитва да ме хване в капан. Импас.
— Полицейските доклади и тези от службата за децата свидетелстват, че Фло е била в стаята, когато майка й е била убита. След като и двамата са били мъртви, тя останала в тази стая, без да направи опит да получи помощ. И използвала кръвта, за да рисува с пръсти по стените — продължи той, мръщейки се и местейки се стола си, докато ме гледаше. — Вие изглежда не сте изненадана, че Фло е обезобразила стаята. Защо?
Аз го загледах с празни очи.
— Защото Фло непрекъснато драскаше.
— Драскаше ли?
Така, така. Без съмнение, понеже смятаха както Къщата, така и Фло за занемарени, службата за децата дори не бе споменала за драсканиците! Бяха пропуснали значението им.
— Фло — обясних аз — драскаше по стените на майка си. Беше й позволено да драска, това бе любимото й, почти единствено занимание. Ето защо кръвта не е изненада.
Той изпуфтя и стана.
— Искате ли да я видите?
— Дали искам да я видя!
Докато вървяхме по коридора, се оплака от ключалките на вратата, от решетките на прозорците. Терапията въздействала до такава степен върху поведението на пациента, че подобни мерки за сигурност не били необходими.
— Но — завърши с въздишка той — колелото на болниците се върти много бавно. „Роял Принс Албърт“ вече махнаха своите ключалки, така че е само въпрос на време и „Куинс“ да стори същото.
Фло беше в самостоятелна малка стая, заедно с една сестра, която носеше картонче, указващо, че има не само общо, но и психиатрично образование. Моето ангелско котенце седеше кротко в детското си креватче, толкова тъничка и малка в своята оскъдна болнична нощница, че ридания изпълниха гърлото ми и напираха да излязат. Едва се удържах да не изхлипам. Ужасените ми очи огледаха тежкия конопен корсаж, който бе закопчан около раменете и през гърба й с кожени каишки. От корсажа към дъното на креватчето я държаха здрави въжета, така че можеше да седи или лежи, но не можеше да се изправя на краката си.
Замръзнах зашеметена.
— Тежки ограничителни хомоти върху Фло? Защо?
Прендъргаст не ми обърна внимание, отиде до креватчето и спусна парапета му.
— Здравей, Фло — усмихна й се той. — Имам много специален посетител за теб.
Огромните тъжни очи ме погледнаха с учудване, сетне устичката като розова пъпка се разтвори в щастлива усмивка и тя протегна и двете си ръчички към мен. Наведох се над матрака, прегърнах я и обсипах с целувки цялото й малко личице. Ангелско котенце! Моето Ангелско котенце! А тя ме целуваше, прегръщаше, гушеше се в мен и в лицето ми. Натикай това в тъпия си мозък, гаден, мръсен доктор Джон Прендъргаст! Никой, който ни гледаше, не можеше да сбърка удоволствието на Фло от това, че ме вижда.
Дълго време не бях в състояние да възприема или осъзная нещо друго, освен радостта да я държа в ръцете си. След това, когато я разгледах по-подробно, видях синините. Ръцете и краката на Фло бяха изпъстрени с големи синьо-черни петна.
— Тя е била бита! — извиках. — Кой? Кой е посмял да направи това? Ще прикова на позорния стълб цялата служба за закрила на децата!
— Спокойно, Хариет, успокойте се — рече Прендъргаст. — Фло сама е направила това, както тук, така и в детския приют. Ето защо е завързана. Може да не ми вярвате, но това малко човече разкъса ограничителите от хасе на парцали — неведнъж, а поне пет-шест пъти. Нямахме друг избор, освен да прибегнем до въжета и кожени ремъци.
— Защо? — попитах, все още съмнявайки се в думите му.
— Предполагаме, че се опитва да избяга. Когато е свободна, тя излита и буквално се хвърля върху най-близкия предмет. Лично аз съм я виждал как се блъска отново и отново в стената. Не се интересува колко лошо ще се нарани. В детския приют скочила през прозореца на първия етаж. Ето защо я изпратиха тук. Как не се е убила или не си е счупила нещо, не знаем, но е получила лоши разкъсвала и порязвания. — Неговата голяма, добре оформена ръка се плъзна по късата й нощничка и я вдигна малко, за да мога да видя пресните шевове от вътрешната страна на бедрата й. — Трябваше или да предприемем мерки за строго ограничаване, или силно упояване, а ние тук не обичаме упояването. То е удобно за персонала, но маскира симптомите и забавя поставянето на диагнозата.