— А пубисът й? — прошепнах.
— Също е зашит, опасявам се. Повикахме пластични хирург за консултация, но те смятат, че всичко е наред. Който я е зашил в спешното на „Роял Принс Албърт“ си е знаел работата.
— Спешното на „Роял Принс Албърт“ ли? Значи Фло е в била „Ясмар“?
— Не съм казал това, нито ще го кажа.
— Защо не са я пратили в психиатрията на „Роял Принс Албър“?
— Нямало легла — отговори просто той. — Освен това ние сме най-добрите за малки деца.
— Както и да е — заявих триумфално. — Това доказва едно нещо. Това е начинът на Фло да получи каквото иска, а тя иска мен. Дори е поела риска да умре, за да ме намери. Не ви ли говори много?
Той ме изучаваше подозрително.
— Да, тя със сигурност иска вас. Хм, ще успеете ли да я убедите да не бъде толкова безумна? — попита той.
Устните ми се изкривиха.
— За нищо на света!
— Но защо, за Бога? — попита изненадано той.
— Защото не искам. Защо трябва да ви помогна да я укротите дотолкова, че да я пратите обратно в „Ясмар“? Фло е моя. Ако майка й можеше да говори, знам, че щеше да каже същото. Ето защо кандидатствам да получа настойничество — казах.
— Вие сте млада и неомъжена, госпожице Пурсел. Никога няма да ви я дадат.
— Така казват всички, но изобщо не ме интересува. Ще получа Фло. — Усмихнах й се. — Нали, ангелско котенце?
Тя затвори очи, пъхна палеца в устата си и започна да си тананика своята мелодия.
Позволиха ми да остана с нея половин час, макар че Прендъргаст така и не си отиде, опитвайки се по всякакъв начин да разбере какво крия. Хитър, лукав, потаен. Знаеше, че има много повече, отколкото му разказах. Опитвай се, задник такъв, колкото си щеш се опитвай! Няма да ме хванеш. От стара коза яре съм аз, както казваше майката на Фло.
Когато си тръгнах, една секретарка дойде да отключи вратата и пъхна в ръката ми запечатан плик.
— Доктор Форсайт ме помоли да ви предам това — каза, без каквато и да е следа от любопитство. Сякаш беше упоена с хлорпромазин. Може би наистина беше.
В бележката Дънкан ме питаше дали бих могла да се срещна с него в кафенето под гарата на Сиркулар Ки в шест часа. Имаше един час. Реших да повървя, просто изминах километри в щастлива мъгла, потънала в мечти. Все още не бях получила Фло, но поне знаех къде е. След всичко това службата за закрила на децата вече бе наясно, че аз съм сила, с която трябва да се съобразяват, хър-хър-хър. Чухте ли, шибани кучки! Малката Флоранс Шварц иска мен! Дори и да я изпратят обратно в приюта, те няма да могат да ме държат далеч от нея. Доктор Джон Прендъргаст може да бе любопитно копеле, но докладът му щеше недвусмислено да потвърди, че Флоранс Шварц е емоционално зависима от една двадесет и две годишна мома, която работи, за да преживява. Е, нека сивите духове да се преборят с това! Аз съм чудо-жена!
Когато стигнах до твърде мръсната тъмнина под железопътната гара Сиркулар Ки, осъзнах, че всичко това се бе случило в същия ден, в който погледнах в кристалното кълбо. В това ли се състоеше гадателството? Можеше ли да означава, че гадателят не вижда нещата, но актът на фокусиране на цялата мисловна енергия върху един обект с изключително подредени молекули има способността да променя нещата? Ама че мисъл!
Така че, когато влязох в пустото кафене, мозъкът ми изобщо не бе зает с Дънкан. Всъщност дори за миг се зачудих какво правя тук. След това той се появи иззад масивната машина за еспресо. Усмихна ми се със задоволство и задържа стола, за да седна. В момента, в който седнах, взе ръката ми и я целуна, гледайки ме с толкова любов в очите, че се разтопих. Може да прави това с мен всеки път. Има това влияние. О, защо е толкова подчинен на условностите? Истинска жертва на консерватизма.
— Жалко — казах, все още свързвайки Фло с кълбото, — че човек не може да бъде разделен на две половини. Половината от теб, която госпожата иска, аз определено не искам, а онази половина, която аз искам, тя не желае. Но вече разбрах, че всъщност в това се състои целият проблем на мъжете, що се отнася до жените. Ние искаме само половин мъж.
Не ми се стори ни най-малко засегнат. Всъщност се смееше.
— Чудесно е да те видя отново във форма, любов моя — рече нежно. — Ако една осма от мен е всичко, което искаш, чувствай се свободна да започнеш дисекцията моментално.
Стиснах ръката му.