Онова, за което не говорим, когато сме заедно, е бъдещето. Общественият попечител, сега малко по-смел, защото минаха почти два месеца, без да бъде открито завещание, изпрати един служител да инспектира Къщата, когато само Папи си бе у дома. „О, каква загуба!“ — възкликнал той, когато открил, че два апартамента и една стая не са населени с квартиранти. И защо наемите са толкова ниски? Така че очакваме след още няколко месеца, а може би и по-рано, непознати хора да се настанят в апартамента на приземния етаж, в стаята на Харолд и в помещенията на мадам Делвекио Шварц. Как можехме да обясним на обществения попечител ролята на предните апартаменти в приземните етажи в Кингс Крос? Отново навсякъде щеше да бъде пълно с моряци. Джим ни каза, че говорила с адвокатката, която споделяла мнението, че нашите наеми не може да бъдат повишени, без да се вдигне голям шум пред комитета за справедливи наеми, тъй като хазайката ги е определила лично преди години. Но ни стигаше мисълта, че в Къщата може да живеят хора, които не са били подбрани. Искам да кажа, работата е там, че това е Кингс Крос, така че апартаментите не са наистина апартаменти, а стаите са си направо ужасни. Всичко става скрито-покрито! А ето че сега общественият попечител надничаше под полите ни! След като поемеха пълния контрол, щеше да настане истинско земетресение, и най-вероятно щяха да изхарчат голяма част от наследството на Фло в банковите книжки, за да превърнат Къщата в нещо, което да отговаря на закона, независимо кой закон решат да прилагат. Вероятно щяха да забранят драскането по стените.
Когато всички си отидоха, аз се помотах още малко.
Тоби не говори много, просто седеше на пода с кръстосани крака и слушаше, а очите му минаваха от лице на лице. Те изглеждаха по-червени отколкото трябва, сигурен знак, че нещо го вълнува. Част от причината беше Фло, убедена бях в това. О, той винаги е бил много мил с нея, но над него тя нямаше властта и влиянието, което имаше върху останалите. Тоби се съпротивляваше, което може би е част от неговия австралийски характер. Да позволи на една жена да има власт над него! О, не, никога!
— Помисли ли повторно да запазиш стаята си тук? — попитах, когато той започна да мие съдовете.
Бе обърнат с гръб към мен.
— Не.
— Тогава какво те измъчва?
— Нищо.
Заобиколих мивката и се облегнах на бюфета, така че да го виждам поне в профил.
— Има нещо. Фло ли е?
Той обърна глава и ме погледна.
— Фло не ми влиза в работата.
— И там е бедата. За всички нас тя е важна. Защо за теб не значи нищо? Та тя е едно бедно сираче.
— Защото ще провали живота ти — рече не на мен, а на мивката той.
— Фло не може да направи това, Тоби — отвърнах внимателно.
— Ти нищо не разбираш — процеди през зъби.
— Не, не разбирам. Защо не ми обясниш?
— Ще се обвържеш с дете, което дори не е пълен идиот. Има нещо сбъркано у Фло, а ти си точно от онези хора, които ще прекарат следващите двадесет години, притеснявайки се за нея, влачейки я по доктори, харчейки парите, които нямаш. — Той пусна водата да тече в мивката.
— Какво ще кажеш за банковите сметки? — попитах.
— Това беше тогава. Сега е сега. Няма завещание, Хариет, а правителството си е правителство. Хлапето няма да види и едно пени от имуществото на майка си. Тя ще се превърне в истинско бреме за теб, а ти ще остарееш без време.
Седнах в едно кресло и се намръщих.
— Е, значи се тревожиш за мен, а не за Фло?
— В тази къща има само един човек, за когото съм готов да се проваля, да изгоря, да се разоря, Хариет, и това си ти. Не мога да понеса мисълта да се превърнеш в една от онези сиви, уморени, изхабени жени, които можеш да видиш в цял Сидни, с деца, хванати за полите им, и мъж в кръчмата — рече той.
— Господи! — извиках като слабоумна. — Искаш да кажеш, че си влюбен в мен? Затова ли…
— Ти си сляпа като прилеп, Хариет — прекъсна ме Тоби. — Мога да разбера защо си падна по голямата важна клечка по кокалите Форсайт, но не мога да схвана защо си падна по Фло.
— Но това е ужасно! — възкликнах.
— Защо, защото не ме обичаш ли? — попита той. — Аз съм свикнал, ще го преживея.
— Не, защото ми казваш, че си влюбен в мен, но го казваш без любов — опитах се да обясня. — Това трябва да бъде казано така, че да ти отговоря, а вместо това ти блъскаш главата ми в стената заради една любов, която няма нищо общо, с който и да е възрастен — мъж или жена! Не мога да ти обясня за Фло, Тоби. Погледнах я и се влюбих в нея, това е всичко.
— И аз те погледнах и се влюбих в теб оня ден, когато цапардоса красавеца Дейвид на верандата — призна, усмихвайки се Тоби. — И без съмнение голямата и важна клечка по кокалите те е погледнал и се е влюбил в теб още първия път, когато те е видял.