На обяд разказах на Папи за него, като изложих теорията си, че е ортопед.
— Дънкан Форсайт — рече без колебание тя. — Главният лекар на ортопедията. Защо питаш?
— Погледна ме много старомодно — рекох.
— Нима? — Папи ме изгледа изненадано. — Това е странно, той не е от женкарите в „Куинс“. Щастливо женен е и е известен като най-готиният завеждащ клиника в цялата болница — истински джентълмен, никога не хвърля инструменти по сестрите, не разказва мръсни вицове, нито се кара на младшите практиканти, без значение колко са вързани в ръцете или нетактични.
Изоставих темата, макар да бях сигурна, че не съм си въобразила. Той не ме съблече с очи или нещо глупаво от този род, но погледът, който ми отправи, определено беше на мъж към жена. Дотолкова, доколкото мога да преценя, това е най-привлекателният мъж, когото съм виждала. Завеждащ клиника! Беше млад за този пост не можеше да е на повече от четиридесет.
Тазвечерното ми желание: Да видя отново господин Дънкан Форсайт.
Събота, 16 януари 1960
Е, направих го тази вечер на масата в присъствието на Дейвид. Стек с пържени картофки е любимото ястие на всички, макар че мама доста се поти, докато го приготви, тъй като пържи котлетите в огромна тенджера и в същото време държи под око дълбокия тиган с картофите. Гевин и Питър изядоха по три, дори Дейвид си взе две парчета. Пудингът беше с крем карамел, на голяма почит сред всички, така че цялата маса бе в страхотно настроение, когато мама и татко сложиха чайника в средата. Беше време за сблъсък.
— Знаете ли какво? — попитах.
Никой не си направи труда да ми отговори.
— Наех си апартамент в Кингс Крос и се изнасям.
Отново никой не ми отговори, но всички звуци секнаха. Потракването на лъжиците в купите, хъркането на баба, тютюнджийската кашлица на татко — всичко спря. После татко измъкна от джоба си пакет „Ардатс“, предложи на Гевин и Питър, сетне запали от една и съща клечка цигарите на тримата — ухаааа! Това беше много лошо предзнаменование!
— Кингс Крос, значи — рече най-накрая той, като ме погледна много стоманено. — Моето момиче, ти си глупачка. Поне се надявам, че си такава. Само глупаци, бохеми и проститутки живеят в Кингс Крос.
— Не съм глупачка, татко — отвърнах храбро, — нито съм проститутка или бохем. — Макар че в онези дни наричаха бохеми битниците. — Намерих си съвсем почтен апартамент в съвсем почтена къща, която просто случайно се намира в Кингс Крос — в по-добрия край на Кръста, близо до Чалис Авеню. Всъщност Потс Пойнт.
— Кралската австралийска Флота притежава Потс Пойнт — отбеляза татко.
Мама изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да се разплаче.
— Защо, Хариет?
— Защото съм на двадесет и една и ми трябва лична свобода. Нещо лично мое, мамо. Сега работя, печеля добри пари, а апартаментите в Кингс Крос са достатъчно евтини, за да мога да живея и въпреки това да спестявам, за да отида догодина в Англия. Ако се преместя на друго място, ще трябва да деля жилището си с две или три други момичета, а не виждам с какво това ще бъде по-добре, отколкото ако си остана вкъщи.
Дейвид не каза нито дума. Просто седеше от дясната страна на татко и ме гледаше така, сякаш ми бе пораснала още една глава.