В отговор аз му подадох завещанието.
— Виж ти, това не е възможно! Как може! — възкликна, след като го прегледа набързо той. — Откъде се появи това нещо?
— Намерих го снощи, сър, скрито под основата на един от любимите орнаменти на мадам Делвекио Шварц.
— Дали Хариет Пурсел е истинското й име? — попита адвокатът оглеждайки ме така, сякаш ме подозираше във фалшификация. Сетне отдели на завещанието минута внимание. — Изглежда истинско — разумен почерк, същият като върху банковите книжки, датата е отпреди една година. Познавате ли свидетелите?
Казах, че не ги познавам, но ще разпитам за тях.
— Има ли значение? — попитах напрегнато. — Може ли някой да го оспори?
— Скъпа моя Хариет, смея да твърдя, че всеки ще приветства мистериозното появяване на този документ с въздишка на облекчение. Това е единственото съществуващо доказателство за тази дама и в него тя признава, че Фло е единственото й дете, и безпрекословно определя настойничеството над нея на вас. Пред закона нейните разпореждания са валидни.
— Но службата за закрила на децата няма да промени мнението си за мен, нали, господин Хъш?
— Най-вероятно не — отвърна невъзмутимо той. — Обаче завещанието сваля грижата за Фло от техните плещи. Те вече не са отговорни за съдбата й и вероятно ще бъдат много, много щастливи. Мога да добавя, че завещанието ви осигурява финансова независимост. Вие ще бъдете в състояние да живеете комфортно благодарение на приходите от недвижимо имущество, така че няма да бъде необходимо да работите. Ще бъдете осигурена.
Сетне се прокашля, за да прочисти гърлото си по доста подозрителен начин. Погледнах го внимателно.
— Тъй като няма посочено име за изпълнител на завещанието, вие трябва да решите кой да се заеме с това задължение. Може да се възползвате от услугите на обществения попечител или, ако предпочитате, аз мога да се заема с официалното му утвърждаване. Трябва да ви предупредя, че общественият попечител се движи със скоростта на костенурка, но хонорарите им са еднакви с тези на частните филми.
Аз бях на ред!
— Предпочитам вие да се заемете с всичко, господин Хъш.
— Добре, добре! — Мършавата вратна пържола в миг се превърна в сочно бонфиле. — Вече имах случай да говоря с обществения попечител относно недвижимото имущество на мадам Делвекио Шварц. Тя притежава над сто и десет хиляди лири, депозирани в банкови сметки, пръснати из цял Синди. Източникът на тези пари обърка експертите, които не могат да докажат, че това са нечестно спечелени доходи. Естествено, всеки се досеща, че те идват от къщите 17-б и 17-д, но и двете „предприятия“ се радват на фактически имунитет от… хм, от страна на официалните власти, и експертите са взели свидетелски показания от техните притежателни, че плащат наеми от тридесет лири на седмица. 17-а и 17-е, макар че са къщи със стаи под наем, също плащат по тридесет лири на седмица. Това прави сто и двадесет лири на седмица. Един добър адвокат може да оспори, че тези пари отиват за поддръжка на сградите, за комунални разходи и данъци, тъй като и четирите къщи са в отлично състояние — нещо, с което собствената къща на мадам Делвекио Шварц не може да се похвали. Данъчната полиция е доста объркана, но докато не се появят конкретни доказателства, всичко, което имат право да наложат, е данък върху лихвите и наемите. Ако данъчната служба реши да ни съди, един добър екип от адвокати може да протака случая в съда с десетилетия. Аз, разбира се, ще ви свържа с една счетоводна фирма, които да ви посъветват какво да правите по принцип със спестяванията на Фло — в момента те трупат само стотинки в банковите сметки, което е чиста загуба — бррр! „Бърдуистъл, Ентуестъл, О’Халоран и Голдбърг“ са най-добрите.
Ето какво бе търсила мадам Фута! Искала е да разбере какво знам и колко. Но не се притеснявай, скъпа мадам, с мен вие сте напълно в безопасност. Ние няма да лишим всички индустриалци и политици, банкери и съдии от възможността да се освободят от мръсната си течност, нали? Хм, тридесет лири на седмица! Виж ми окото! По-вероятно триста, а може и повече. Но, внимавайте! Предупреждавам ви! Имам намерение да се пазаря упорито заради Фло, скъпи мои мадам! Неслучайно името ми е Хариет Пурсел!
Бях толкова развълнувана пред тази перспектива, че се наведох през бюрото и целунах господин Хъш по устните, един поздрав, на който той отвърна с истинско удоволствие.
— Сър, вие сте истински сладур!
Той доволно се разсмя.
— Трябва да призная, че винаги съм мислил така за себе си, но е хубаво, когато получиш потвърждение. Най-добре ще бъде да оставите на мен да се заема и уредя освобождаването на Фло. Междувременно ще се погрижа да имате достатъчно пари, за да живеете, докато завещанието бъде официално утвърдено. Ще си получите Фло обратно преди този ден да настъпи.