Петък, 21 април 1961
Днес Фло се върна вкъщи, покатери се по бедрата ми като маймунка, а всички наоколо бяха цъфнали в усмивки. Когато видя дебелата Марселина, се смъкна долу и започна да играе с нея, сякаш всички месеци, прекарани в приюта и психиатрията на „Куинс“ не съществуваха. Сякаш никога не бе драскала с кръв по стената, нито бе скачала през стъклото на затворения прозорец, нито бе принудила иначе добри по душа хора да я връзват с каиши.
Все още съм объркана. Тя говори ли, или не? Разбира всяка дума, която й кажа, но не получавам и най-малкия сигнал или импулс за телепатична комуникация. Надявах се, въпреки всичко, че това ще се случи, след като веднъж се прибере у дома и приеме, че майка й повече не е част от нейния живот. Глупости говоря! Та тя бе приела това още в нощта, когато майка й умря.
Братята Вернер се оказаха истинско съкровище. Те се издържат, като изпълняват нелегално най-различни по-особени дейности и получават възнаграждението за това в брой. Опитът показа, че са компетентни във всички области, така че стигнахме до договаряне. Дадох им безплатно предния апартамент на първия етаж и достатъчно пари в брой за работата, която свършиха и щяха да продължат да вършат за вечни времена. Сега петте къщи на Виктория Стрийт 17 имат двама майстори квартиранти, които ще ги поддържат в добро състояние. Лернър Чусовиц нае моя стар апартамент за същия наем, защото може да опушва своите змиорки в задния двор, без съседите да негодуват. Той вече не е розов. Лернър прави опушените змиорки жълти с черни дървени въглища.
Тоби и аз открихме как да създадем санитарни удобства на етажа, заеман от Джим, Боб и Клаус. Накарахме братята Вернер да отнемат малко площ от Клаус и малко от Боб и Джим. Това място бе в близост до площадката и Ото направи две отделни тоалетни, макар и само една баня. Има достатъчно топла вода, душ и вана. Сложихме изрисувани със зелени папагали керамични плочки на стените — Клаус е във възторг. Стаята на Тоби е достатъчно голяма. Братята Вернер разшириха, малко кухнята му, добавиха тоалетна и още един параван, за да я скрият, но наемателите на приземния етаж все още трябва да заобикалят, за да стигнат до пералнята. Фриц и Ото изглежда пикаят направо на земята около огромния храст червен жасмин в нашата предна градинка, когато не могат да устискат, но растението не показва никакви признаци на недоволство от богатото поливане с урина, така че реших да не им правя забележка. Само че се налага да парфюмираме цветовете на жасмина във вазите на масите.
Макар че в началото се дърпах, накрая се примирих и взех целия етаж на мадам Делвекио Шварц за мои собствени помещения. С новата боя (главно розова), малко килими във всекидневната и спалните и подходяща мебелировка, престанах да се страхувам. Сигурно във всеки дом са се случвали ужасни неща от време на време, а аз открих непознат комфорт да живея в мястото, което обитаваше тя. Обитаваше. Това е глаголно време, от което не мога да избягам.
Звучи така, сякаш работата е свършена, но не е. Ще отнеме още няколко месеца, така че наоколо все още има много прах от мазилка и гипс. Тоалетни, вани, мивки, печки, душове и канализационни тръби са разхвърляни из коридорите, докато задният двор е пълен с плочки за стени и под. Братята Вернер просто примъкват голяма част от тях през големите френски врати направо върху предната веранда.
Аз съм щастлива. Сега моето ангелско котенце си е вкъщи.
Трябва да отбележа, че любовният ми живот се подреди сам и прекрасно, поне според моя начин на мислене. Уикендите бяха за Тоби. Той и аз се вдигахме и отивахме в Уентуърт Фолс. В бъдеще Фло също ще идва с мен. Тоби не е особено въодушевен от това, но аз му казах, че или и двете, или нито една. Така че ще не ще той се съгласи. Колкото до Дънкан, той… хм. Не е особено доволен.
Дънкан прекарва нощите във вторник и четвъртък с мен. Той постигна споразумение с госпожата, която страда ужасно от проклятието на Хариет Пурсел. Няма пърхот или млечница. Но разви невропатия на краката — не е смъртоносна болест, просто направи живота й непоносим. Истинска мизерия. Мисля, че Дънкан бе малко ужасен от пълната липса на съчувствие от моя страна, но съм снизходителна към него заради факта, че са живели заедно цели петнайсет години. Казах му да й предаде едно съобщение от мен — ако е почтена и прояви разбиране, и ако не трови синовете му с гадни обвинения по отношение на баща им, ще вдигна проклятието. Тя не може вече да играе тенис, трябва да се движи с бастун и поради липсата на упражнения теглото й скочи до небето. Скоро ще бъде размер XXL, носи ниски обувки и ластични чорапи срещу отоците. Хър-хър-хър.