Както и да е, бях представена на старшата сестра, която стисна за няколко милисекунди ръката ми с показна учтивост и поради изискването на ранга си. Когато срещнех сестра Агата, тя гледаше право през мен, докато старшата задържа очите си отгоре ми като мадам Делвекио Шварц. Изглежда беше дошла да дискутира закупуването на едно от новите въртящи се устройства за рентгенови изследвания, но обиколката на цялото място беше задължителна.
Тазвечерното ми желание: Да престана да мисля за Форсайт Влечугото.
Събота, 23 януари 1960
Тук съм! Вече съм тук! Тази сутрин наех един таксиметров камион и пристигнах с картонените си кашони, пълни с покъщнината ми, на Виктория Стрийт 17-в. Шофьорът беше страхотен пич, не каза нищо, нито дума, никаква забележка. Просто ми помогна да внеса вътре съкровищата си, прибра грациозно бакшиша и се омете за следващия си курс. Един от кашоните беше препълнен с кутии розова боя, а в другия имаше около десет милиона стъклени розови мъниста. Започнах, без каквато и да е суетня. Извадих кутията със сапуна (бях сръчна, бях свикнала да работя и имах опит в болница, а също така знаех стойността на етерния сапун), разопаковах парцалите, четките за лъскане и стоманената вълна и се захванах с чистене. Когато ми показа апартамента, мадам Делвекио Шварц ми съобщи, че е изчистила. И беше свършила добра работа наистина, но навсякъде имаше петна от хлебарки. Ще се обадя пак на Джинджи от „Райд“ и ще го помоля за някаква отрова срещу тези животинчета. Мразя ги, те са преносители на бацили — ами да, защото живеят в канализацията, мръсотията и отходните места.
Търках и чистих, докато не се обадиха природните ми нужди. Тогава излязох, за да потърся тоалетната, за която си спомнях, че е в бараката на пералнята. Доста ужасно, бараката на пералнята имам предвид. Нищо чудно, че мадам Делвекио Шварц не я бе включила в обиколката. Имаше газов котел и измервателен уред, който гълташе стотинки, и две големи бетонни корита със старинни преси за изцеждане на бельо, завинтени към пода. Банята бе зад това помещение. В нея се помещаваше стара вана, половината емайл, на която липсваше, а когато сложих едната си ръка отгоре й, тя се наклони с думкане — единият й кълбовиден крак с нокти беше счупен. Обикновено дървено блокче щеше да свърши работа като подпора, но за самата вана трябваха няколко пласта покритие с емайл за велосипед. Газовият самовар на стената осигуряваше топлата вода — още един измервателен уред, още стотинки. Дървената рогозка, която стоеше пред ваната, сложих направо в пералнята, за да кисне в етерен сапун. Тоалетната, в която да се пиша, се намираше в отделна мъничка ниша (добра игра на думи!) и беше истинско произведение на изкуството — английски порцелан от миналия век, чиния, украсена отвътре и отвън с кобалтовосини птици и влечуги. Казанчето, поставено много високо на стената и свързано с чинията посредством извита оловна тръба, също бе със сини птици. Седнах много предпазливо върху дървената седалка, макар че всъщност беше съвсем чисто — това нещо бе толкова високо от пода, че дори аз не можех да се изпишкам, без да седна. Веригата бе снабдена с порцеланова дръжка и когато я дръпнах, в чинията се изсипа един истински Ниагарски водопад.
Работих целият ден и не видях нито една жива душа. Не че очаквах да видя някого, но си мислех, че поне ще чуя гласа на Фло от разстояние. Малките деца винаги се смеят или чуруликат, когато не викат. Но цялото място беше тихо като гроб. Къде беше Папи? Нямах никаква представа. Мама ми бе приготвила кошница с храна, така че имах достатъчно гориво за тежката работа. Но не бях свикнала да бъда абсолютно сама. Много странно. Всекидневната и кухнята имаха само един контакт, но аз съм много сръчна в ръцете. Извадих сандъчето с инструменти и ролетката, които ми даде Гевин, и си направих още няколко контакта. След това трябваше да изляза на предната веранда, за да потърся кутията с бушоните. Уха, това беше само за мен! Един от онези керамични контакти с парче триамперна жица между полюсите. Извадих го, поставих петнайсетамперна жица и тъкмо затварях кутията, когато един млад мъж със смачкан костюм и изкривена вратовръзка мина през портата.
— Здрасти — казах, мислейки, че също е квартирант.
— Ти нова ли си тук? — беше отговорът.