— Добрутро, сладур! — извика някой.
Аз подскочих и погледнах по посока на гласа, който беше женски и идеше откъм прозорците на 17-д с лилави копринени пердета. Тези прозорци ме интригуваха много заради лилавите дантелени пердета и саксиите с червеникаворозови гераниуми под тях — ефектът действително бе очарователен и правеше 17-д да прилича на леко западнал частен хотел. Една млада, чисто гола жена с къносана коса се бе надвесила от прозореца и решеше енергично косата си. Гърдите й, много сочни, едри и съвсем леко увиснали от тежестта си, се люлееха в такт с четката, а върхът на черния храст в долната част на корема й се подаваше между гераниумите.
— Добрутро! — извиках и аз.
— Пренасяш ли се?
— Да.
— Приятно ми е! — И затвори прозореца.
Моите първи лесбийки и първата професионална курва!
След тези срещи боядисването на стените бе леко осуетено, но въпреки това боядисвах, докато ръцете ми изтръпнаха и всяка стена и таван не получиха своето първо покритие. Част от мен чувстваше липсата на неделния ни тенис с Мърл, Ян и Денис, но размахването на четката имаше почти същия ефект като размахването на ракетата, така че поне си направих гимнастиката. Чудех се дали някъде наблизо в Крос няма тенис корт. Вероятно да, но не мисля, че много от обитателите на квартала играеха тенис. Игрите тук бяха много по-сериозни.
Около залез-слънце някой почука на вратата. Папи! — помислих си, но след това осъзнах, че това не бе нейният маниер на чукане. Това чукане беше авторитарно. Когато отворих вратата и видях Дейвид, сърцето ми пропадна в петите. Просто не го очаквах, копелето му с копеле! Той влезе, преди да го поканя, и се огледа наоколо с оня специален поглед на придирчива погнуса и неодобрение, с който може би гледа котката, когато открие, че е стъпила в локва пикня. Моите четири високи стола за маса все още не бяха подредени, така че бутнах един от тях с крак към него, а аз самата кацнах на ръба на масата, за да мога да го гледам от горе на долу. Но той не се хвана на въдицата, остана прав, така че да може да ме гледа в очите.
— Някой тук — рече Дейвид — е пушил хашиш. Подуших го в коридора.
— Това са китайските ароматни пръчици на Папи. Тамян, Дейвид, най-обикновен тамян! Един добър католик като теб би трябвало безпогрешно да разпознае миризмата — отвърнах ехидно аз.
— Със сигурност мога да разпозная безнравствеността и разпуснатостта.
Аз пък можех да почувствам как устата ми се свива като кокоше дупе.
— Бърлога на порока, искаш да кажеш.
— Ако тази фраза ти харесва повече, да — отговори сковано той. Следващите думи произнесох с най-обикновен, безразличен тон, все едно не означаваха нищо.
— В интерес на истината живея в бърлога на порока. Вчера един офицер от отдела за борба с порока ме посети и провери дали не съм от занаята, а тази сутрин казах „здравей“ на една от висшите професионалистки от съседната къща, която се бе показала чисто гола на прозореца. Малко преди това срещнах Джим и Боб, лесбийките, които живеят два етажа над мен, и ги гледах как се целуват с много повече страст, отколкото ти някога си показвал към мен! Набий това в главата си и го запомни веднъж завинаги!
Той смени тактиката, реши да свали гарда и започна да ме умолява да дойда на себе си. В края на дисертацията си на тема как добрите момичета принадлежат на дома си, докато се омъжат, Дейвид каза: „Хариет, обичам те!“
Аз се отнесох към това изявление с пренебрежение, което имаше размерите на гръмотевица, и кълна се, че едновременно с нея над главата ми избухна мълния.
Неочаквано проумях всичко!
— Ти, Дейвид — казах, — си от онези мъже, които определено си избират много млади момичета, така че да ги моделират, за да прилягат и съответстват на собствените им нужди. Само че този път номерът не мина, приятел. Вместо да ме моделираш, ти счупи скъпоценния си тъп калъп за отливане!
О, имах чувството, че съм напуснала клетката си! Дейвид винаги ме е плашил с лекциите и морализаторстването си, но сега не давах и пукната пара за попските му проповеди. Той бе изгубил властта си над мен. Но колко хитър и лукав беше! Никога не ми предостави възможност да го преценя като мъж чрез целувки, милувки, или — о, направо ще умра при тази мисъл! — надървяйки онази си работа (кажи го де!), за да проверя колко му е голям, да не говорим да го употребя. Понеже е наистина хубав и добре сложен, и понеже всички ми завиждаха, аз се залепих за него, убедена, че крайният резултат ще си заслужава чакането. Сега осъзнах, че всъщност всичко е произтичало от него. На мен не ми бе позволено да узная дори провалите му като мъж, а единственият начин, по който можеше да си осигури това, бе като ме държи далеч от опитването на друга стока. Бях грешила — не трябваше да се освободя от Дейвид, а от самата себе си. Моето собственото старо аз. И аз се освободих от него в мига, в който го пренебрегнах.