— Не, това е истински кристал. Старо е, на хиляда години, можеш да видиш всичко, ако го имаш. Не го използвам често, то е като пристъп на сух ужас.
— Какво е това сух ужас? — Колко въпроси можех да задам?
— Нервна възбуда от джин, лудост от уиски — делириум тременс. При кристалното кълбо човек никога не знае какво ще излезе с писък и ще притисне лицето си от вътрешната страна навън, към външния свят. Не, аз използвам най-много картите. А за моите скъпи дами използвам Фло.
В момента, в който произнесе името на Фло, вече знаех защо ми казва всичко това. Мадам Делвекио Шварц бе решила, че трябва да бъда посветена в този таен живот по неизвестна за мен причина. Така че зададох единствения възможен въпрос.
— Фло?
— Точно тъй. Фло. Тя е моят медиум. Тя просто знае отговорите на въпросите, които дамите задават. Аз не съм родена с такава дарба. Започнах този род дейност, когато бях… О, Хариет, бях безнадеждно безпарична! Започнах да предсказвам бъдещето на шега, това е самата истина. След това открих, че имам талант. А Фло си е такава по рождение. Понякога плаши дори самата мен. Изкарва ми ангелите.
Да, тя изкарваше и моите ангели също, макар че не се плашех, нито отвращавах от нея. Можех да повярвам на всичко това. Фло не приличаше на същество от този свят, ето защо никак не се изненадах да открия, че има достъп до другия. Може би това беше нейната природа. Или може би беше истерична. Истерията се появява във всяка възраст. Но знаейки това, просто я заобичах още повече. Това обясняваше сянката на тъга в очите й. Какво ли виждаше и чувстваше, горкото мъниче? Същността на нещата? Природата? При това съвсем естествено.
След като изпих пълна чаша бренди, слязох по стълбите, може да се каже, доста несръчно, но не се тръшнах в леглото, за да спя. Исках да се заема с размишление върху всичко, преди да съм го забравила. Така че сега седя с химикалка в ръка и се чудя защо не съм вбесена, защо нямах смелостта да кажа на мадам Делвекио Шварц някои по-остри думи заради това, че експлоатира малката си дъщеричка. Аз наистина имам доста остър език. Но всичко бе толкова различно от онова, което зная и разбирам, пък и за краткото време, което преживях тук, пораснах много. Или поне така се чувствам. Бях променена и някак си нова. Харесваше ми това чудовищно име Делвекио Шварц, а детето й направо обичах. Онова, което остана неизказано на върха на острия ми език, Хорацио, е осъзнаването, че на небето и земята действително има повече неща, отколкото мозъкът и философията на една жителка на Бронте са сънували. И не мога повече да се върна към Бронте. Никога няма да се върна.
Значи Фло е медиум. Майка й намекна, че самата тя общува с мъртвите посредством кълбото, но в действителност не ми описа медиумните способности на Фло. Каза само, че детето знае отговорите на въпросите, които дамите задават. Аз извиках от спомените си вида на дамите и трябва да призная, че те не изглеждаха като жени, които преследват фантоми. Всички бяха различни, но нито една нямаше ореола на непреодолима скръб. Знам, че каквото и да ги бе довело да търсят помощ от мадам Делвекио Шварц (не съм сигурна как и по какъв начин), е свързано с този свят, а не с отвъдния. Макар че Фло не е от този свят.
Вероятно в началото, когато е било само начин да спечели парите, от които отчаяно се е нуждаела, мадам Делвекио Шварц е ценяла приходите си. Предполагам, че те са й купили Къщата. Но днес? В тези празни, ужасни, безрадостни помещения? Мадам Делвекио Шварц не даваше пет пари за удобства и комфорт, нито пък Фло. Мястото, което обитаваха, не бе измежду луксозните, тук нямаше красиви мебели и удобни кушетки. Мога дори да разбера защо Фло все още сучеше от гърдите на майка си. Това бе връзката й с нея, връзката, от която детето имаше нужда. О, Фло! Ангелско котенце! Твоята майка е целият ти свят, неговото начало и край. Тя е твоята котва и твоето пристанище. И аз съм честита, че ти ме прие в сърцето си, ангелско котенце. Чувствам се благословена.
Понеделник, 8 февруари 1960
Тази сутрин започнах работа в рентгена на спешното отделение. Трябва да призная, че не бях така изпълнена с нетърпение, както обикновено. Животът ми малко се усложни — живеех между една нимфоманка и една гадателка. Въпреки че не съм съвсем сигурна дали можем да окачествим сексуалната активност на човек през уикенда като нимфомания. Обаче, десет минути след започване на работа, забравих, че съществува и друг свят, освен рентгеновия.
Ние сме трима — главният лаборант, средният (аз) и младшият. Не съм съвсем сигурна, че Кристин Лайт Хамилтън, както ми се представи шефката, много ми харесва. Тя е в средата на тридесетте години и от онова, което подочух в един разговор между нея и главната сестра на спешното, тъкмо бе започнала да страда от онова, което лично аз определях като синдром на старата мома. Ако все още съм неомъжена, когато стана на тридесет и пет, ще си прережа гърлото, вместо да си позволя да изпитвам синдрома на старата мома. Той произхожда от липсата на съпруг и размислите да прекараш старостта, живеейки с друга жена в относителна бедност, освен ако семейството ти има пари, каквито обикновено няма. И главният признак е всепоглъщащото желание да си намериш мъж. Да се омъжиш. Да имаш деца. Да се реализираш като жена. Симпатизирам на такива жени, макар че съм твърдо решена да не се заразявам от тази болест. Никога не съм сигурна кой двигател е по-силен в синдрома на старата мома — дали да си намериш някой, когото да обичаш и да бъдеш обичана, или е по-важно да получиш финансова сигурност. Крис, разбира се, като рентгенов лаборант получава заплата на мъж, но ако отиде в банката и помоли да й дадат кредит или ипотека, за да си купи къща, ще я върнат. Банките не дават заеми на жени, без значение какви заплати получават. А повечето жени са зле платени, така че не успяват да спестят много за стари години. Говорих с Джим за това — тя е майстор печатар, но не получава еднаква заплата за една и съща работа с мъжете. Нищо чудно, че възгледите на някои жени се изкривяват и те са склонни напълно да отричат мъжкото съсловие. Боб е секретарка на шефа в същата фирма и също не получава голяма заплата. Ако работиш на държавна служба, когато се омъжиш, трябва да напуснеш. Ето защо всички сестри в болниците и жени шефове на отдели са стари моми. Макар че има малка част от тях, които са вдовици.