За щастие, в този момент през нашата двойна врата влезе едно подозрение за фрактура на шиен прешлен. Аз се хванах за работа, твърдо решена да не позволя на сестра Крис Хамилтън да има повод оплакване пред сестра Агата.
Скоро открих, че няма да имам време да обядвам с Папи — хранехме се на бегом. Прекарах четири часа в лабораторията и за това време снимах три гръбначни фрактури, фрактура на пищялната кост, фрактура на глезена, няколко строшени дълги кости, счупен гръден кош, дузина други дреболии и критично счупване на глава. Пациентът бе докаран в кома и замина направо за неврохирургията. След като успя да преодолее раздразнението си заради начина, по който бях отнесла към двама подходящи доктори ергени, Крис бе достатъчно умна да разбере, че няма да бъда пречка, когато иде реч за пациентите, и работата ни потръгна.
Отделението официално бе отворено от шест сутринта до шест вечерта. Крис работеше първа смяна и приключваше в два, а аз започвах в десет и работех до шест.
— Да си мислим, че ще можем да приключваме работа навреме, е чиста научна фантастика — рече тя, докато закопчаваше палто над униформата си след три и половина. — Но това е, към което се стремим. Не одобрявам задържането на младшия лаборант повече от необходимото, така че се постарай да я отпратиш в четири, освен ако навън няма опашка от чакащи за снимка.
Да, госпожо.
Накрая приключих малко след седем и бях толкова изморена, та си помислих да хвана такси. Но се прибрах у дома пеша, макар хората винаги да казват, че Сидни не е безопасен град за жени, които се разхождат по мръкнало. Аз обаче се възползвах от шансовете си и нищо не ми се случи. Фактически, докато стигна до болница „Вини“, не срещнах жива душа. За съжаление не срещнах никого и в кревата си. Ау, каква съм мръсница!
Вторник, 16 февруари 1960
Тази вечер най-сетне видях Папи. Когато бутнах входната врата, за да я отворя, едва не връхлетях отгоре й, но тя сигурно нямаше важна среща, защото се обърна и се върна заедно с мен в моя апартамент, влезе и изчака, докато направя кафе.
Настани се удобно в моето кресло, а аз я гледах внимателно и установих, че не изглежда добре. Кожата й бе придобила жълтеникав оттенък, а очите й изглеждаха по-ориенталски от обикновено, с черни кръгове от умора под тях. Устата й бе подпухнала, а под всяко ухо имаше грозни белези. Макар че вечерта беше влажна, тя бе облечена с жилетка — нима имаше синини и по ръцете?
Въпреки че съм ужасна готвачка, предложих да изпържа няколко кренвирша, които вървяха със зелевата и с картофената салата, от които имах достатъчно. Тя поклати глава, усмихвайки се.
— Хвани Клаус да те научи да готвиш — препоръча ми Папи. — Той е истински гений, а ти имаш подходящия темперамент, за да станеш добра готвачка.
— Какъв трябва да бъде темпераментът на готвача? — попитах.
— Ти си ефективна и организирана — отвърна Папи, като облегна уморено главата си на стола.
Разбира се, че знаех какво бе станало. Някой от посетителите й през уикенда е бил груб с нея. Не че тя щеше да си признае, дори и пред мен. Езикът ме сърбеше да й кажа, че поема огромен риск, като си ляга с мъже, които не познава, но нещо ме спря. Оставих я да ме лъже. Въпреки това Папи и аз бяхме по-добри приятелки, отколкото сме били с Мърл, и то по много по-различен начин. Уха, това е интересно глаголно време! Имах странното усещане, че съществуват огради, над които щеше да бъде по-умно да не надничам. Мърл и аз бяхме в известен смисъл еднакви, макар че тя имаше няколко любовни връзки, докато аз все още нямах нито една. А Папи бе с десет години по-голяма от мен и без съмнение много по-опитна. Не мога дори да си представя, че сме еднакви, нито да събера толкова кураж, че да претендирам за това.
Тя се оплака, че напоследък не се виждаме много — никакви обеди, никакви разходки до „Куинс“ и обратно. Но познава Крис Хамилтън и е съгласна с мен, че е кучка.
— Внимавай за всяка своя стъпка — посъветва ме Папи.
— Ако имаш предвид да не се заглеждам по мъже, вече научих този урок — отвърнах. — За щастие сме страшно заети, така че, докато тя се щура наоколо, правейки чаша чай за някой натрапник в бели панталони, аз си гледам работата. — Прочистих гърлото си. — Ти добре ли си?
— Горе-долу — отвърна с въздишка тя, сетне смени темата на разговора. — Хм, срещна ли вече Харолд?