Докато говорех, тя галеше картите като приятели, понякога обръщаше една и я пъхаше в тестето, а аз я наблюдавах малко разсеяно. После ме попита дали аз бях на кораба или на пристанището. Казах й, че бях на пристана. Да, определено бях на брега.
— Добре, добре — рече доволно мадам Делвекио Шварц. — Не си ти, която ще загуби твърдата земя под краката си, принцесо. Ти никога няма да я загубиш. Краката ти са здраво стъпили на нея като голямо и старо евкалиптово дърво. Дори брадва не може да го повали. Ти не си от хората, които течението ще отнесе с отлива, както става с нашата Папи. Като малък бурен, произволно оставен на милостта на потока. Ти си носителят на светлината в Къщата, Хариет Пурсел, носителят на светлината. Чакам те от много дълго време. — Тя изгълта остатъка от брендито и си наля още едно. Сетне хвана картите и започна да ги нарежда на масата.
— Аз все още ли съм там? — попитах егоистично.
— Голяма като живота и два пъти по-хубава, принцесо.
— Някога ще се влюбя ли?
— Да, да, но все още е рано, така че удържай конете. Има обаче купища мъже. А, ето тук и другият медицински тип! Виждаш ли? Това тук е той, кралят на пентаграмите, когото виждам всеки път до теб. Хър-хър-хър.
Чакай и ще получиш отговор на всичко. Чудех се какво ще ми каже за тези крале и ето че сега открих.
— Този е наистина голямо конте, говори по-завъртяно и от Харолд. След името му има цял километър букви. Както казват, не е в разцвета на младостта, каквато си ти.
Сърцето ми направи един странен скок в гръдния кош, когато си помислих за господин Дънкан Форсайт — ортопеда. Не, не може да бъде. Завеждащ клиника и нищо и никаква рентгенова лаборантка? Няма да стане. Но аз слушах така внимателно, както Крис Хамилтън би слушала свещеника, произнасящ брачните клетви.
— Има жена и двама синове на тийнейджърска възраст. Купища пари в семейството — няма нужда да работи, но работи като вол, защото работата е всичко, което го крепи. Жена му е студена като гръд на мащеха, така че вкъщи не получава нищо друго, освен топла храна. Няма навика да флиртува, но те е забелязал, бедната ми рибка.
Което, без значение какво казваха картите, беше пълна заблуда. Бях срещнала господин Форсайт само веднъж. Мадам Делвекио Шварц ми хвърли една дяволита усмивка, но продължи да гледа картите.
— Стига толкова за теб. Сега да погледнем какво става с останалите. А! Виждам мъж и за Папи! Този също не е първа младост като нея, но и той има много букви след името си. Боже! Какво е това? Чакай, чакай. О, по дяволите?!
Тя спря, намръщи се и загледа картите, издърпа една друга, изсумтя, поклати главата си някак тъжно според мен. Но не ме осведоми какво вижда.
— Тоби е попаднал в мрежа, която не е за него — промърмори мадам Делвекио Шварц, след като огледа подредените карти, — но скоро ще се освободи от нея. Добро момче е той, Тоби. — Гласът й бе истински тътен, когато погледна следващата карта. — Виж ти, това съм аз, кралицата на мечовете — дама пика! Много добре. Точно на място. Да, да, ще трябва да ги върна обратно.
Чувствах се малко отегчена, защото тя не ми обясняваше какво означава всяка карта или как се вписва в общата картинка. След четири или пет карти, които излязоха след кралицата на мечовете, мадам Делвекио Шварц извади карта, показваща фигура, легнала по очи с десет меча, забити в гърба й — от какъв пол беше, не можеше да се каже. В момента, в който я видя, тя подскочи, потръпна и отпи голяма глътка от брендито.
— Еба си! — просъска. — Отново проклетите десет меча и Харолд точно до тях!
Бях толкова обзета от възхищение, че не чух всичко, което каза — та тя използва великата дума за „вкарване и изкарване“, без да й мигне окото! Може би един ден и аз ще имам куража да го направя! Но тъй като не можех да коментирам това, попитах за десетте меча или десетката пика, какво означава.
— Ако ти си кралицата на мечовете, принцесо, тогава това е картата на смъртта. Ако си друга кралица — на жезъла, на пентаграмите или на купите, тогава е по-вероятно да означава провал, а не смърт. А Харолд стои точно до тази карта. Харолд винаги излиза точно до нея.
Кожата около устата ми изтръпна, погледнах я уплашено.
— Да не би да виждаш собствената си смърт? — попитах. Тя се разсмя и се смя наистина дълго и от сърце.
— Не! Не! Не е това, принцесо. Никога не можеш да видиш неща като собствената си смърт! Дотолкова, доколкото гледащият е намесен, картите мълчат относно бъдещето и са мъртви като мумии в гробница. Аз съм объркана, защото не знам какво означават Харолд и десетте меча. Непрекъснато ги обръщам от навечерието на Нова година насам.