След като гневът и възмущението се уталожиха, всички започнаха да говорят какво е да бъдеш лесбийка и защо са такива, вероятно заради мен. Робо каза, че някога била омъжена и имала две деца, но съпругът й се развел с нея, позовавайки се на обвинението в прелюбодеяние със съпругата на молителя в друго бракоразводно дело. След развода не й било позволено да вижда децата си, докато не докаже, че няма вредно влияние върху тях. Две от присъстващите бяха сексуално насилени от бащите си като деца, майката на трета я бе продала на богат мъж, който си падал по анален секс с малки момиченца. Всички носеха някакви белези, физически или психически. Джим и Боб бяха просто безинтересни в сравнение с тях. Всичко, което Джим бе изпитала, бе, че родителите й я отхвърлили, защото обичала да носи мъжки дрехи. А родителите на Боб, които живееха в прерийните райони на страната, дори не подозираха, че Джим е жена.
След това Тоби ме заведе в своята бърлога и ме напои с кафе, подсилено с бренди, докато аз треперех като стар войник с пристъп на малария.
— Не знаех, че да си лесбийка е престъпление — казах, след като горещата течност се плъзна в стомаха ми и думкащото ми сърце се успокои. — Чувала съм, че е престъпление човек да е хомосексуален, но някой ми каза, че когато законопроектът пристигнал при кралица Виктория за одобрение, тя зачертала клаузите, отнасящи се за жените, отказвайки да повярва, че жените могат да бъдат хомосексуални. Но ако Франки и Оливия са били арестувани, значи трябва да е престъпление.
— Не, ти си права — рече Тоби, допълвайки чашата ми. — Да си лесбийка не е престъпление.
— Тогава как е могло това да се случи?
— Тихомълком, Хариет. Тайно. Няма да намериш имената на Оливия и Франки в книгата за регистрации на участъка. Някоя важна клечка с полицейска значка сигурно е задължен на бащата на Оливия. Предполагам, че идеята е била само да се покаже на Оливия какво може да свърши един мъж, като я изчука здравата, но работата е излязла извън контрол. Вероятно Франки се е нахвърлила с юмруци върху изнасилвана. Тя не е от онези, които се подчиняват, дори и в ситуации като тази.
Той е толкова безпристрастен. Тоби имам предвид. Предполагам, че всички художници са такива. Те наблюдават света, търсейки си теми.
Аз не съм пълен невежа по отношение на отвратителната страна на живота. Никой, който е работил три години в болница, не може да бъде. Но човек никога не научава цялата история, особено в места като рентгенологията, където пациентите идват, за да бъдат изследвани, и сетне отиват някъде другаде, а ние рядко сме толкова свободни и незатрупани с работа, че да имаме време да слушаме историите им. Когато се срещаме за хранене или на парти, или когато имаме една минута свободно време, за да си поговорим, горещата тема, която се дискутира винаги, е тази. Ужасът да видиш какво е било направено на едно човешко същество от друго. Не, аз не съм невежа. Но винаги съм била защитена. Докато се преместих да живея в Кингс Крос, в Къщата.
Тази вечер бе моето просвещение, проглеждането на сляпата. Повече никога няма да мога да мисля за хората по същия начин. Пред хората едно, а зад затворените врати съвсем друго. Навсякъде — Дориан Грей. Не знам кой, за Бога, е бащата на Оливия, но тази вечер пораснах достатъчно, за да си дам сметка, че той се чувства абсолютно невинен, в пълна хармония и мир със себе си, и за всичко обвинява Франки и дъщеря си. Не мога да понеса мисълта, че хора могат да преследват, използват и измъчват малки деца! Този свят е ужасен!
Петък, 1 април 1960
(Денят на шегата)
Върнах се вкъщи доста рано, а Папи неочаквано се оказа свободна. Не знам къде беше миналият понеделник вечер, когато бяхме у Джим и Боб — почти не я виждам откакто съм в спешното. Тоби предложи да ни заведе в „Лоренцини“ — една винарна в края на Елизабет Стрийт в Стария град.
— Имам две новини от работата — рече той, докато вървяхме по стълбите „Макелън“ към Вулумулу, което е най-късият път до „Лоренцини“. — Една добра и една лоша.
Понеже Папи не полюбопитства, попитах аз.
— Коя е добрата?
— Повишиха ми заплатата.
— Тогава коя е лошата?
— Счетоводителите на фирмата седнали и направили някои изчисления — отвърна той, а лицето му се изопна. — В резултат на това от началото на следващата година съм без работа, както и почти всички останали. Разкъсвана от повишение на заплатите, стачки, продавачи, практикуващи италиански стачки, инвеститори, които искат да видят голяма възвръщаемост на вложените от тях пари, компанията решила да замени хората с роботи. Роботите могат да завинтват гайки и да вкарват части двайсет и четири часа на ден, без да е необходимо да почиват, да ядат или да ходят знаеш къде.