В неговите блатисто зелени очи се четеше смесица от забавление и тъга. Помислих си, че се забавлява за моя сметка, но не бях сигурна относно тъгата. Реших, че може би е временна.
Той погледна скъпия си златен часовник и се изправи.
— Трябва да вървя, Хариет. Благодаря за кафето и компанията, както и за урока как живее другата половина. Удоволствието беше мое.
— Благодаря, че ме докарахте, сър — отвърнах и го изпратих до външната врата. След като я затворих зад него, се облегнах на нея и се опитах да възстановя всичко, което се бе случило. Изглежда си бях спечелила нов приятел. Слава Богу, че не направи никакви опити или сексуални намеци! Но продължих да си спомням тъгата в очите му и се зачудих дали тя не бе причинена от нуждата да си поговори с друго човешко същество? Колко странно. Никога не съм мислела, че някой като Господ Бог — завеждащ клиника, има нужда да говори с някого.
Понеделник, 11 април 1960
Тази сутрин отново видях Папи, но този път тя не ме събуди. Лежах в очакване и когато я чух да се завръща от неделната си среща в Глеб, я завлякох в моя апартамент за една истинска закуска. Може да беше влюбена, но бе прекалено отслабнала.
Слаба, но идеалистично щастлива.
— Е, добре ли прекара уикенда? — попитах, подавайки й яйца по бенедиктински.
— Прекрасно, прекрасно, страхотно! Хариет, не мога да повярвам! — извика Папи, отметна назад глава и се разсмя доволно. — Моят Езра иска да се ожени за мен! Смята да каже на жена си следващия уикенд!
Защо ли не ми прозвуча съвсем истинско? Но аз запазих усмихнато и заинтересовано изражението на лицето си.
— Това е прекрасна новина, Папи.
Тя се прозя, намръщи се на чинията и я бутна настрани.
— Яж! — настоях. — Не можеш да живееш само на хашиш и кокаин.
Засрамена, Папи придърпа чинията и напъха първата вилица с храна в устата си с видимо нежелание. След което започна да се храни с ентусиазъм — моите уроци при Клаус даваха първите си плодове. Седнах срещу нея и се наведох напред, чувствайки се много неудобно, но твърдо решена да кажа онова, което мислех.
— Хм, напълно съм наясно, че онова, което искам да ти кажа, е грубо и не ми е работа да си пъхам носа, но… — запънах се. Не бях сигурна какво да говоря. Но щом си се хванала на хорото, ще трябва да го играеш до края, Хариет! Направи го! — Папи, ти не познаваш добре Езра и той не те познава. Всъщност смятам, че никой от двама ви не е в състояние да мисли логично от петък вечер до понеделник сутрин. Прекарали сте два уикенда заедно и той вече иска да се жени за теб? Въз основа на какво? Затова, че окото ти не мига пред неговите малки фармацевтични фокуси за възстановяване? Мога да разбера защо смята, че да бъде с теб е много по-безопасно, отколкото с глупавите малки студентки — ти си най-великата жена на света. Няма да го натопиш пред момчетата в сини униформи, дори и случайно. Но брак? Не е ли малко прибързано след само два уикенда?
Моят скептицизъм изобщо не я засегна. Съмнявам се, че дори проникна през мъглата на съзнанието й.
— Заради секса е — отвърна тя. — Мъжете се нуждаят от секс, за да бъдат влюбени.
— Не извъртай въпроса — възразих й. — Ти не говориш за любов, а за брак. Той е световноизвестен философ, сама ми го каза. Което означава, че има определен статус в неговата малка интелектуална империя, и вероятно не може да избяга от всички задължителни неща като заемане на пост или изискванията на университета. Не съм академик, но знам малко за Академията, а тя е доста старомодна и консервативна. Ако изостави жена си и децата си заради теб… — прекъснах насред дума и затънах в калта на собственото си мислене, като я гледах безпомощно. Тя заклати бавно глава.
— Скъпа Хариет, ти не знаеш нищо. Има секс и секс.
— О, защо всички ми опяват само за секс? — ядосах се аз. — Извратените вкусове не вървят с брака, ако това разбираш под секс.
— Прекалено си млада!
Сега вече се вбесих.
— О, за Бога, Папи! Дотук ми е дошло да бъда пренебрегвана като невежа! Не съм седнала да те разпитвам, защото ме изяжда болезнено и нездраво любопитство. Просто искам да разбера защо Езра ще иска да се ожени за теб, вместо да продължи да си прекарва чудесните уикенди? Познавам те. Ти не си от жените, които преследват брачната халка, така че защо той ще си слага сам главата в торбата? Нещо не се връзва, просто не се връзва!
— Фелацио — отвърна тя.
— Фел… какво? — попитах неразбиращо.