Да имаме нещо против? Не можах да преместя стола си достатъчно бързо, за да им направя място. Макар че Мартин е един безсрамен и гласовит член на хомосексуалния контингент на Крос, той не фъфли, защото е хомосексуален, а защото няма зъби. Един от онези чудаци, които отказват да почукат на вратата на зъболекаря.
— Това — произнесе, като направи галантен жест с ръка по посока на усмихващия се Адонис — е Нал. Той бе непонятно и удивително труден за прелъстяване. Абсолютно съм изтощен от опитите.
— Здравейте! Как сте? — каза неподатливият на прелъстяване с оксфордски акцент, като се настани срещу мен. — Цялото ми име е Нал Прарахандра, аз съм доктор по медицина и съм в Сидни за една седмица, за да участвам в конгреса на Световната здравна организация.
Беше невъобразимо прекрасен! Никога не съм мислила, че мъжете са прекрасни, но не съществува друга по-подходяща дума, за да го опиша. Миглите му бяха дълги и гъсти като на Фло, веждите над идеално оформените орбити на очите бяха изписани като с въглен, а очите под тях — черни, блестящи, омайващи. Кожата му също можеше да се сравни с цвета на Фло. Носът му бе с висока гърбица и леко орлов, устата — плътна, но не прекалено. И освен това беше висок, широкоплещест, с малко дупе, тесен ханш и стройни бедра.
Истински Адонис. Седях и го гледах по начина, по който селският идиот зяпа кралицата.
Тогава той посегна през масата, взе ръката ми, обърна я и погледна дланта ми.
— Вие сте девствена — каза, но не много високо. Трябваше да го разчета по устните му.
— Да — отвърнах също толкова тихо аз.
Мартин говореше на ухото на Тоби, но Тоби не откъсваше очи от мен и изглеждаше сърдит. Тогава Папи сложи ръката си върху неговата и той я погледна. Гневът му угасна, на устните му цъфна усмивка. Бедният, горкичкият Тоби!
— На подходящо място ли живеете? — прошепна отново Нал.
— Да — отвърнах.
Ръката ми все още бе в неговата, когато се изправи.
— Да вървим тогава.
И ние излязохме, просто така. Дори не бях изкушена да го натупам, но подозирам, че Тоби беше. Предполагам, че Тоби се притесняваше, защото си тръгнах с непознат.
— Как се казваш? — попита ме той, когато излязохме и се гмурнахме в светлините и грохота на Крос.
Казах му. Ръката ми все още бе обгърната от неговата.
— Как, за Бога, си попаднал на Мартин? — попитах, докато пресичахме Уилям Стрийт.
— Днес е първият ми ден в Сидни и всички ми казаха, че трябва да посетя на всяка цена Кингс Крос. Когато Мартин ме заговори, съзерцавах един интересен прозорец и тъй като реших, че е забавен, се съгласих да го придружа. Знаех, че ще ме заведе при някой, когото ще харесам, и излязох прав — рече, като ми се усмихна. Усмивката му не бе толкова прекрасна, колкото усмивката на господин Форсайт, защото, според мен, такава съвършена красота не е създадена да се усмихва.
— Защо, за Бога, избра мен?
— Защо, за Бога, да не избера теб, Хариет? Ти все още не си напълно събудена, но имаш голям потенциал. И си много красива. Ще бъда щастлив да те науча малко на любов, а ти ще ми подариш една седмица в Сидни, изпълнена с незабравимо удоволствие. Ние няма да се опознаем достатъчно, че да изпитаме истинска любов, така че, когато се разделим, ще го направим като истински добри приятели.
Не мисля, че притежавам характера на Папи, затова няма да описвам всички кървави подробности. Ще кажа само, че той прави за пръв път любов с мен във ваната на пералнята. Слава Богу, че имах време да я боядисам с яркочервен емайллак за велосипеди! Ще добавя още, че беше прекрасен, чудесен, нежен, загрижен, внимателен, изобщо всички неща, за които всеки ми казваше, че трябва да притежава моят първи любовник. Той харесваше гърдите ми, а аз харесвах вниманието, което им отделяше. Но мисля, че най-много ми харесваше неговата чувственост. Наистина ме накара да почувствам, че изпитва удоволствие, а любенето му бе като отключващ механизъм за мен и моите усещания. Тъй като не бях напълно невежа относно всички аспекти на секса, особено след четирите месеца, прекарани в Къщата, смея да твърдя, че бях в състояние да преценя него и любовния акт в много по-голяма степен, отколкото девствениците в старите времена. Предполагам, че за тях първият път е бил истински шок!
Тази нощ Нал се пренесе при мен и остана в апартамента ми цяла седмица с благословията на мадам Делвекио Шварц. Тя сигурно бе единствената хазайка в Сидни, която бе толкова широко скроена, признавам това. Когато Фло слезе при мен в неделя следобед, Нал беше удивен от немотата й. Уверих го, че според майка й детето говори с нея, но той се усъмни.
— Те може би общуват на различно ниво — каза, след като видя мадам Делвекио Шварц, която дойде, за да прибере Фло след двата часа неделни забавления с Харолд. — Майката е изключителна жена. Много силна, много властна, много стара душа. Мислите са като птици, които могат да прелитат през твърди предмети. Мисля, че Фло и майка й си говорят без думи.