Говорели си без думи? Ами че нали Нал, който е психиатър, и аз също правехме това. Въпреки чуждоземния начин, по който гледа на нещата, аз го харесвам страшно много и мисля, че и той ме харесва заради много повече неща от секса. Ние си говорехме и с думи часове наред.
Той ме научи да готвя две индийски блюда — корма и зеленчуково къри, като ми обясни, че истинското къри не се прави с нашето къри на прах, защото всяко блюдо изисква различен набор от подправки и билки. В неделя сутринта отидохме до пазара Пади Маркет и купихме индийско орехче, джинджифил, кардамон, кимион, сминдух, чесън. Не мисля, че индийската храна може да се сравни с бьоф строганов или телешкото пиката на Клаус, но предполагам, че е необходимо известно малко време, за да успее човек да настрои вкуса и вкусовите си рецептори към подобни чуждестранни аромати.
Единственият въпрос, по който нямахме съгласие, беше Папи. Не е ли странно? Прецени я като типична представителка на средната каста. Изглежда индийците са толкова предубедени и обременени от предразсъдъци, колкото и старите австралийци. Той, разбира се, бе от висшата каста, баща му е някакъв махараджа. Каза ми, че булката му вече била избрана, но все още била прекалено малка, за да се омъжи. Вече знаех отговора на въпроса, който не смеех да задам — че, след като се ожени, ще продължи да търси жени като мен всеки път, когато отиде в чужбина. Е, неговият път си беше негов път. А не наш, общ. Без съмнение, жена му нямаше да мисли нищо лошо за него, така че какво право имах аз?
Всяка вечер Нал ме чакаше в спешното, за да се приберем заедно у дома. Седеше на един от ужасните, покрити с пластмаса дивани, и четеше „Мирър“, докато изляза и заключа вратата. След това вземаше чантата ми и ние си тръгвахме, оставяйки зад гърба си истински вихър от възхитени въздишки и клюки. Старшата сестра на спешното работеше първа смяна като Крис, но аз съм сигурна, че сестра Хърбърт, която бе нощна смяна, й докладваше всички новини за мен и екзотичния ми любовник. Крис ми отправяше някакви странни погледи, но онова малко мое избухване подобри нашите взаимоотношения. Впрочем тя започна да излиза с Деметриос. Те вероятно ще имат много хубави деца, нейната флегматична английска кръв щеше да се смеси с неговата гореща южняшка. Със сигурност щеше да има кой да топли краката й. Старшата от спешното се отнася презрително към тях и обсипва Крис с отровни забележки. Това е разбираемо. Ако Крис се омъжи, ще се наложи да си търси друга стара мома за съквартирантка, нали така?
Миналата събота призори Нал отлетя за Ню Делхи. Някак си не можах да приема мисълта да прекарам уикенда сама в Къщата, затова си отидох в Бронте и се излежавах на кушетката до днес сутринта. Мама ме наблюдаваше подозрително, но не каза нито дума. Аз също.
Кориандър. Забравих кориандъра. Дъхът му се промъква иззад паравана ми. Но Нал беше прав. Ние не се опознахме достатъчно дълбоко, че да ни обхване огънят на голямата любов и страст, но наистина останахме добри приятели. Моят първи крал на пентаграмите и аз.
Вторник, 26 април 1960
Тази вечер имах странна среща с Тоби за пръв път откакто срещнах Нал и напуснахме „Аполион“ заедно.
От два месеца той работи упорито върху един портрет на Фло и направо полудява от безсилие. Така че, когато го видях в предния коридор, го попитах как върви.
— О, хиляди благодарности за проявения към мен интерес! — озъби ми се като куче Тоби. — Очаква ли се от мен да коленича, за да покажа колко ужасно съм благодарен за вниманието ти?
Главата ми се завъртя сякаш ме бе шамаросал — защо, по дяволите, ми беше сърдит?
— Не — отговорих учтиво, — разбира се, че не. Последния път, когато говорихме, ти не бе особено доволен от работата си, което обяснява защо търсеше своя съветник Мартин.
Този възпитан отговор го накара да се засрами. Тоби ми подаде ръка.
— Извинявай, Хариет.
Стиснах ръката му.
— Ела и виж сама как върви — предложи ми той.
За моите несъмнено необучени очи портретът беше зашеметяващ, също така и непоносимо тъжен. Моето малко ангелско котенце! Тоби бе успял да предаде цвета на кожата, тънка като хартия, без да е болезнена, лицето й бе просто рамка за огромните кехлибарени очи и целият фон бе изпълнен със сенки като духове, оформящи се сива мъгла. Тоби и аз никога не бяхме говорили много за Фло, така че за мен беше истински шок да видя този фон. Нима нейната принадлежност към другия свят бе очевидна за всички? Или само Тоби с неговото проницателно око на художник бе видял това?