— Прекрасна е — казах съвсем искрено. — Последния път, когато я видях, човек можеше да си помисли, че е живяла в концентрационен лагер. Сега си успял да запазиш същността й, без да я направиш да изглежда отвратително.
— Да — съгласи се навъсено той, но не ме покани да седна, нито предложи да направи кафе. — Любовта отлетя ли?
— Миналата събота.
— Сърцето ти разбито ли е? Искаш ли да поплачеш на рамото на чичо Тоби?
Аз се разсмях.
— Не, идиот такъв! Изобщо не беше така!
— А как беше?
Мили Боже, Тоби да попита нещо толкова лично! Не можех да повярвам на ушите си.
— Беше много хубаво — отговорих.
Очите му се наляха с кръв, лицето му свирепо се изкриви.
— Не си ли наранена?
Ето какво било! Бог да благослови Тоби, винаги защитава жените в Къщата! Поклатих глава.
— Ни най-малко, честен кръст. Беше риск, приятел. Трепетен риск, от който имах нужда след годините, прекарани с Дейвид.
Гневът му нарасна още повече, той започна да скърца със зъби.
— Как можеш да наричаш това трепетен риск?
— О, говориш като някакъв пуритан от викториански роман! — казах, като се усмихнах. — Вярвах ти повече, Тоби Еванс, и не мислех, че приемаш да живееш по законите на двойните стандарти! Значи мъжете могат да си потапят фитила още от тийнейджърските си години, но жените трябва да се пазят чисти и недокоснати докато се омъжат! Що не си го начукаш! — изругах ядосано накрая.
— Чакай, чакай! Запази спокойствие! Задръж топката! — спря ме той, потискайки гнева си, но изглежда сам не бе сигурен какво ще бъде следващото му настроение. Или поне на мен така ми се струваше. Може да греша, не знам, но всичко беше толкова странно. Подобно поведение не му беше присъщо.
— Смятам да задържа всички топки, както и всичките дрехи върху себе си, господин Еванс! — крещях извън себе си от яд. — Това, че съм имала вземане-даване с един индийски паун, не значи, че смятам да се изчукам с всички австралийски петльовци!
— Мир, мир! — извика той, като вдигна и двете си ръце нагоре. Все още бях под пара, но последното нещо на света, което някога съм искала, е да се скарам с Тоби. Неговото приятелство бе далеч по-ценно за мен. Ето защо смених темата на разговора.
— Знам, че Езра щеше да помоли жена си за развод още преди две седмици, но не съм виждала Папи, за да разбера какво е станало.
Настроението му се бе променило от червено до кафяво. Сега обаче стана абсолютно черно.
— Езра не се е появил миналия уикенд, така че и Папи не знае какво е станало. Обадили се по телефона в петък, за да й каже, че жена му се чувства много зле и той трябва да я посети отново.
— Може би е толкова отчаяна, та е готова да му предложи фелацио — рекох, без да се замисля.
Тоби ме загледа като ударен от гръм, сетне неочаквано се обърна, грабна бутилката с три звезди от масата и си наля пълна чаша. Чак когато слязох по стълбите, осъзнах какво навярно си е помислил — че Нал ме е информирал по този въпрос, главно по практически начин. Бях разбрала от известно време, че въпреки свободомислието и демократичността си, Тоби беше старомоден по отношение на жените и техните действия. В неговия каталог аз бях жена. Джим, Боб и мадам Делвекио Шварц не бяха. Не са ли странни същества мъжете?
Петък, 29 април 1960
Харесвам Джо Дуайър, КОЙТО работи на щанда за алкохол в „Пикадили Пъб“. Тази вечер спрях, за да купя четвъртинка тризвездно бренди за моята неделна следобедна среща с мадам Делвекио Шварц. Той сложи бутилката в кафява хартиена кесия и ми я подаде с широка усмивка.
— За всевиждащата тигрица от горния етаж — каза. Отбелязах, че явно познава всевиждащата тигрица от горния етаж изключително добре, а думите ми го накараха да се разсмее.
— О, тя е един от най-големите образи в Крос — каза той. — Може да се каже, че я познавам поне от няколко живота.
Нещо в интонацията ми подсказа, че говори за познаване в библейския смисъл. За пореден път се хванах, че се чудя колко от по-възрастните (и не толкова възрастни) мъже, които мадам Делвекио Шварц познава, са нейни бивши любовници. Срамежливият, нереален Лернър Чусовиц, който опушваше змиорки и понякога гостуваше на Клаус, говореше за нашата хазяйка с нежен копнеж. По каквито и причини да избираше един мъж, те едва ли са повлияни от някого. Мадам Делвекио Шварц е закон сама за себе си. Тя командва парада.
Тъй като тоалетната на горния етаж е в отделна стая от банята, често използвам банята горе, защото над ваната има душ, а аз предпочитам душ пред вана. Тъй като работното ми време е доста странно, когато се качвам да си взема душ, останалите от Къщата или са излезли, или са се потопили във вечерните си занимания, така че не преча на нито една жива душа. В интерес на истината една баня не е достатъчна за четириетажна къща. Никой не слиза долу в пералнята.