Върни се на темата, Хариет!
Та значи, темата е Харолд. Горната баня и тоалетната се намират между помещението, обитавано от Харолд, точно над моята всекидневна, и спалнята и кухнята на мадам Делвекио Шварц, които никога не съм виждала, защото вратите им винаги са затворени. Той изглежда знае кога отивам да се къпя, макар че, кълна се, аз съм тиха като мушица и стъпвам на пръсти, пък и не ходя в едни и същи часове поради различните смени в рентгена на спешното. Но когато отивам, винаги е там, в коридора, който пък задължително е потънал в тъмнина — крушките като че ли изгарят всеки ден, макар че, когато споменах това пред мадам Делвекио Шварц, тя се изненада и каза, че според нея работят. Дали Харолд не ги отвинтваше, когато антените му подсказваха, че идвам? Това е напълно възможно, защото лампата на тоалетната винаги свети и вратата й винаги е открехната, но самият коридор е тъмен, а в ъглите е черно като катран. Той винаги стои там, докато аз се качвам по стълбите. Никога не произнася нито дума. Просто стои до стената и ме гледа с омраза, а аз (признавам си) вървя внимателно, почти на пръсти, готова да избягам, ако тръгне към мен с нож или парче жица за простиране.
Ще попитате защо в такъв случай не използвам банята долу. Ще отговоря — защото в мен има една упорита жилка, която не ми позволява да се предам. Или може би е по-точно да кажа, че повече се страхувам от страхливостта, отколкото от Харолд. Ако се предам и не си взема душ, ще покажа на Харолд, че съм прекалено уплашена от него и ме е страх да навляза в неговата територия, а това ще му даде предимство. И ще ми отнеме силата. Не, подобно нещо не бива да се случи, аз няма да позволя да се случи. Така че, напук на всичко, се качвам горе, за да си взема душ, и се преструвам, че Харолд не ме дебне в тъмнината и че злото, което той таи в себе си, не се отнася за мен.
Неделя, 1 май 1960
Когато влязох, кристалното кълбо стоеше непокрито върху масата във всекидневната. Лятото си отиваше и във въздуха се усещаше хлад, който режеше. Това, както предположих, беше причината мадам Делвекио Шварц да се премести от балкона. Днес отгоре на всичко и валеше.
Фло изтича да ме прегърне, лицето й светна, а когато седнах, се настани на коленете ми. Защо имам чувството, че е плът от моята плът? Обичам я все повече и повече. Тя е моето ангелско котенце.
— Кълбото сигурно е много ценно, щом е на хиляда години — казах на мадам Делвекио Шварц, която бе сложила на масата обичайната ни храна за обяд — бренди и пушена змиорка.
— Вероятно ще мога да купя хотел „Австралия“, ако го продам, но никой не продава кристално кълбо, принцесо. Особено такова, което работи.
— Ти откъде го имаш?
— Последният му собственик го остави на мен. В завещанието си. Те преминават от един гадател към друг. Когато аз си отида, също ще го оставя на някого.
Неочаквано Фло подскочи конвулсивно, скочи от скута ми и се мушна под дивана. След не повече от половин минута Харолд се промъкна през отворената врата. Как Фло разбираше, че идва? Аз нямах проблеми с ушите, но не бях чула никакъв, дори и най-слаб звук от стъпките му.
Мадам Делвекио Шварц го погледна, лицето й потъмня като буреносен облак.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — изръмжа тя. — Часът е още един, а не четири. Не си желан, Харолд, измитай се!
Очите му бяха вперени в мен, пълни с омраза, но той ги извърна към нея и остана на мястото си.
— Делвекио, това е позор!
Делвекио? Това ли беше малкото й име?
Тя остави с трясък бутилката бренди на масата и го загледа, но аз седях в другия край и не можех да видя какво точно изразява погледът й.
— Позор ли? — попита заплашително.
— Онези две противни сексуални отклонения, обитаващи етажа над нас, са откраднали парите от газметъра в банята!
— Доказателства? — попита тя, като долната й устна увисна.
— Доказателства ли? Не ми трябват доказателства! Кой друг в тази къща ще направи нещо такова? Ти ме помоли да инспектирам газметрите всяка неделя! — Лицето му се изкриви. — Била си прекалено висока, за да се навеждаш толкова, така каза, а аз съм страдал от патешката болест.
В нея сякаш заклокочи веселие, тя ме погледна.
— Точно така, той страда от нея, принцесо. Знаеш ли какво е патешка болест?