— Ти не си ли прекалено добре информирана? Да, в интерес на истината е точно така. Майка му била онова, което се нарича професионален инвалид — лежала в леглото, докато Харолд правел всичко за нея. Когато умряла, той бил като пиле с отрязана глава, не знаел какво да прави. Още по-лошото било, че оставила цялото си имущество на някакъв свой братовчед от старата родина, когото не била виждала от дете. Братовчедът продал къщата, а Харолд останал на улицата. Нямало къде да отиде. Бил изхарчил всяка стотинка, която спечелил, за старата егоистична крава. Така че, когато дойде да моли за стая, изпитах съжаление към него. Един от преподавателите в неговото елегантно частно училище беше квартирант тук от години — ето как Харолд бе научил за Къщата. Аз хвърлих картите и научих, че той има важна работа тук. Затова го взех. Сетне — продължи тя, гледайки похотливо — установих, че е стара мома повече, отколкото предполагаше поведението му. Ами да, представи си! Беше девствен! Запомни ми думите, принцесо, трябва да имаш поне един девствен мъж, преди да умреш.
Отчаяно исках да й кажа, че Харолд е болен човек, но напоследък езикът ми все ме накисваше във вряла вода, така че го прехапах и не изрекох нито дума, дори за начина, по който ме следеше и наблюдаваше. Вместо това казах:
— Ти си много изморена от него.
— Омръзнал ми е. Дошло ми е до гуша от него, принцесо.
— Тогава защо не се отървеш?
— Не мога. Картите продължават да казват, че има важна работа в Къщата, а те не бива да бъдат пренебрегвани. Не може да не им се подчиняваш. — Тя отпи от чашката си, взе си парченце змиорка и промърмори: — Значи поп каро си отиде в Страната на кърито?
— Преди осем дни. Прекарах последния уикенд в Бронте.
— Хубаво момче. Прекрасно изглеждаше. Напомня ми на господин Делвекио, само че той беше италианец. Нямаше нито капка тъмна кръв като твоето момче. Но беше горд и красив! Царят на света, това бе господин Делвекио. — Тя въздъхна и подсмръкна. — Обикновено лежах в леглото и го наблюдавах как се перчи като петел. — Едното от бледите й очи ми се подиграваше, другото бе подозрително затворено. — Твоят първи поп каро беше ли добре окосмен?
— Не. Приличаше повече на статуя от слонова кост.
— Жалко. Господин Делвекио беше целият окосмен. Вчесвах космите на гърдите му, както и около… нали знаеш къде. — Тя се разсмя. — Бяха заплетени и объркани, принцесо! Истинска джунгла. Обичах да бродя из тях! Сресвах ги с езика си!
Някак си успях да запазя изражението си сериозно.
— Преди колко време беше това?
— О, струва ми се, че са минали сто години! Всъщност беше преди около тридесет. Но, ааах! Спомням си всичко сякаш беше вчера. Една жена винаги помни мъжете си. Ще се увериш, когато започнат да се трупат. Да, сякаш беше вчера. Това те съхранява млада.
— Но сте нямали деца?
— Не. Странно, нали? Толкова прекрасно окосмен и надарен мъж, а без деца. Бих казала, че виновната съм аз. Фло се появи, след като ме натъпкаха с хормони.
— Какво се случи с господин Делвекио?
Тя сви рамене.
— Нищо. Просто един ден стана и си отиде. Дори не си взе багажа. Чаках няколко дни, но той не се върна. Тогава хвърлих картите и разбрах, че си е отишъл завинаги. Кулата. Обърнатите любовници. Обесеният. Деветте меча. Обърнати четири жезъла. Това значи гибел за Къщата, шъ знайш. Но кралицата на мечовете, тоест аз, беше в добро положение, така че преодолях всичко и преживях. Веднъж го видях в кристалното кълбо, много време след това. Изглеждаше наистина добре, беше щастлив и заобиколен с много деца. Когато бяхме за пръв път заедно, той ми подари синьо ангорско одеялце за сина, който така и нямахме. Е, както и да е!
Историята ме трогна дълбоко, макар че тя не я разказа със самосъжаление.
— Съжалявам! — казах.
— Няма нужда, принцесо. Просто винаги идва времето, когато нещата трябва да приключат. Това е всичко. Би трябвало да знаеш това, след като прекара една седмица с твоята статуя от слонова кост.
— Да, предполагам, че си права.
— Сърцето ти разбито ли е?
— Няма дори и една вдлъбнатина.
— Е, морето е пълно с риба, моя млада Хариет Пурсел. Ти не си от хората, чиито сърца се разбиват. По-скоро си от онези, които разбиват сърцата на другите. Не си като мен, макар малко да си приличаме. Животът е прекалено хубав и морето е пълно с риба за такива като нас, млада Хариет Пурсел! Ние сме с неразбиваеми сърца.
Напитката на Уили отдавна бе престанала да ми бъде отвратителна, истината е, че колкото повече я пиех, толкова повече ми харесваше. Така че бях събрала достатъчно смелост, за да продължа да задавам въпроси.
— Разведохте ли се с господин Делвекио?