Той наистина беше скептичен — ами да, нали е хирург. Те нямат никакво въображение, особено за неща като телепатия или свръхсетивно възприятие. За тази работа ти трябва психиатър, при това най-добре някой с азиатски произход.
Днес обаче сметката на Харолд беше видяна съвсем набързо. Фло не бе стояла повече от половин час, когато мадам Делвекио Шварц заблъска по вратата, която все още бе отворена.
— О, ето къде си била, ангелско котенце! — изписка с изкуствен глас тя, сякаш бе претърсила Къщата от горе до долу. Сетне плесна с ръце като лоша артистка и се престори, че не е видяла мъжа.
— Охо! Кралят на пентаграмите! — Наведе се и сграбчи обърканата Фло. — Хайде, ангелско котенце, не бъди досадна. Остави хората насаме, хър-хър-хър.
Аз й отправих поглед, с който я информирах, че това бе най-слабото представление, което някога съм виждала, и казах:
— Мадам Делвекио Шварц, това е доктор Дънкан Форсайт. Той е един от моите шефове в „Куинс“. Сър, това е майката на Фло и моя хазяйка.
Старата вещица направи реверанс.
— Приятно ми е да се запознаем, сър.
И излезе от стаята с Фло под едната мишница и още едно хър-хър-хър.
— Мили Боже! — изуми се господин Форсайт и ме погледна. — Тя наистина ли е биологичната майка на Фло?
— Така казва и аз й вярвам.
— Трябва да е била в менопауза, когато е родила мъничкото човече.
— Дори не е подозирала, че е бременна.
Това бяха единствените думи, които си казахме през следващия един час. О, той беше прекрасен! Пасвахме си страхотно.
— Ще трябва да престанеш да ме наричаш господин Форсайт и сър. — Това бяха първите думи, казани след този час. — Казвам се Дънкан, както вече знаеш. Ще ми хареса да го чуя от устата ти, Хариет.
— Дънкан — казах. — Дънкан, Дънкан, Дънкан.
Това доведе до още един антракт, след който претоплих вратните агнешки пържоли, които бях опекла сутринта, и сварих няколко картофа към тях. Той яде като вълк.
— Имаш ли нещо против, че съм женен? — попита, докато топеше мазнината с парче хляб.
— Не, Дънкан. Вчера осъзнах, че ти би трябвало да си помислил за това, преди да появиш тук. След като за теб няма значение, значи няма и за мен.
Но то, разбира се, имаше значение за него, тъй като продължи да ми обяснява надълго и нашироко нещо, което, честно казано, не ме интересуваше. Какво бреме може да бъде чувството за вина! Истината беше във факта, който той ми разкри — неговата жена бе една студена риба, а за нея той беше просто купон за храна. Знаех от разговорите си с Крис и старшата сестра на спешното, че се е оженил за една съученичка на старшата — най-хубавата и най-свежата от випуска, а в онези дни самият Дънкан бил най-привлекателният и желан ерген в „Куинс“. Отгоре на всичко семейството й било безбожно богато. Стари пари, добави старшата сестра с благоговение. „Стари пари“ е нещо изключително високо ценено в една страна, която е започнала своята история едва вчера, макар лично аз да не смятам, че австралийската дефиниция за „стари пари“ е същата като английската.
Той и Кати били щастливи през първите няколко години, докато Дънкан придобил специалност, а тя две деца. Марк на тринадесет и Джефри на единадесет. Той ги обича безумно, но ги вижда доста рядко заради километрите, които навърта с ягуара си, и часовете, прекарани в операционната, в кабинета за консултации, в болницата и при посещенията на външните пациенти. На върха на езика ми бе да го питам защо, по дяволите, всички доктори в „Куинс“ живеят в единия край на Норт Шор, когато болницата им е в другия край на Сидни, и защо кабинетите им непременно трябва да бъдат на Макуайър Стрийт, място, еднакво неудобно и за болницата, и за местоживеенето им. Завеждащите на клиники в болница „Вини“ са главно католици и евреи и те много разумно живеят в източните предградия.
Но не казах нищо, защото отговорът на моето „защо“ нямаше да съвпадне с причината, която щеше да ми изтъкне Дънкан. Отговорът ми е: защото техните жени обичат Норт Шор. Те се събират между Линдфийлд и Варунга, където могат да карат своите малки английски коли, необезпокоявани от натоварения трафик, да се срещат на бридж, соло, по делата на благотворителни комитети и да играят тенис. Техните деца ходят в лъскави частни училища в района и там има много дървета, истинска гора. Горен Норт Шор е сбъдната идилия за богатата жена.
Както и да е, Кати Форсайт ми изглеждаше като истинска кучка, макар че Дънкан я защитаваше предано и обвиняваше единствено и само себе си за изневярата си. И вероятно (но напълно подсъзнателно!) малко и мен.