— Ти си магьосница, моя скъпа мургавелке — каза ми, като взе ръката ми през масата. — Направила си ми магия.
Какво можех да отговоря на това? Дори не се и опитах. Той поднесе ръката ми към устните си и я целуна.
— Ти не знаеш какво значи да си преуспял — рече, — така че ще ти кажа. Последното нещо, което хората, които те обичат, разбират, е, че можеш да се наслаждаваш на работата си заради самата работа. Хванат си в капана на един образ, който принадлежи на всички други, но не и на теб. И трябва да му се подчиняваш. Дори когато става дума за работа, половината от която се състои в това да направиш другите щастливи, като не създаваш опасни вълни в големия болничен басейн. Моят чичо е директор на борда, което представляваше голяма неприятност за мен през всичките години. Бях доволен като младши лекар — имах повече време за изследвания и за пациентите си. А като главен лекар, завеждащ ортопедията, прекарвам непропорционално много време в срещи — болничната политика е като всяка друга политика.
— Това трябва да е ужасно досадно — казах топло, приятно изненадана, че все пак не беше се влачил по корем или пълзял след чичо си. Дънкан Форсайт се оказа точно това, което изглежда — един истински хубав, честен, образован, прекрасен мъж. — Няма значение, Дънкан. Ти си добре дошъл на Виктория Стрийт 17-в, винаги когато имаш свободно време.
Това обаче не бе отговорът, който искаше да чуе. Явно очакваше да му кажа, че го обичам лудо, че ще преместя планини заради него, ще пера чорапите му, ще му правя фелацио. Е, в интерес на истината бих му изпрала чорапите и бих му направила полуфелацио, ако това е правилната дума за нещо, което няма направя докрай. Но не съм сигурна дали искам да му връча ключа от душата си. Съжалявам го дълбоко и го харесвам страшно много. Харесва ми как се любим и освен това имаме допълнителна връзка, професионално сме свързани. Но любов? Ако тя е ключът към моята душа, не, нямаше любов.
След като той си отиде към девет, седях около час и мислих за нас, но накрая пак не бях сигурна дали го обичам лудо. Защото се съмнявам, че съм готова да дам свободата си заради Дънкан. Както казах на мадам Делвекио Шварц — не искам да живея в луксозна къща и да играя ролята на госпожа докторшата.
Препрочетох какво съм написала в събота вечер и то ми показа колко бързо съм променила отношението си. Тогава смятах, че е любов. Сега виждам, че е всичко друго, но не и любов. Какво ме промени така в рамките на двайсет и четири часа? Мисля, че беше разказът му за неговия живот и за жена му. Тя му бе уредила високия пост!
Понеделник, 30 май 1960
Той ме взе от улица „Кливланд“ тази вечер, докато си вървях в тъмното към къщи, но макар че ми се усмихна с разтапящата си усмивка и очите му светеха, веднага познах, че в главата му не се върти мисълта за любене. Което ме накара да се почувствам малко по-добре. Значи за него бях нещо повече от едно женско тяло, което харесва.
— Нямам много време — каза, докато караше, — но днес осъзнах, че не направих нищо, за да те пазя, Хариет.
Що за странно изказване!
— Да ме пазиш ли?
— Да. Или може би трябва да те попитам ти как се пазиш?
Едва тогава ми светна.
— О! — казах. — Това ли било! Страхувам се, че не ми мина тази мисъл. Кариерата ми на любовница едва започва, както знаеш. Но за момента би трябвало да съм в безопасност. Утре трябва да ми дойде, а аз съм точна като часовник.
Чух въздишка на облекчение, но той не каза нищо повече, докато не влязохме в моя апартамент. Там вдигна Марселина и я прегърна, сетне сложи своето малко черно куфарче на масата. До този момент не бях забелязала, че го носи със себе си, ето как ми действаше този мъж.
Извади от него стетоскопа и апарата за кръвно, преслуша дробовете и сърцето ми, измери кръвното ми налягане, прегледа краката ми за разширени вени, дръпна долния ми клепач надолу, огледа внимателно връхчетата на пръстите ми и цвета на меката част на ухото. Сетне извади бележника си с рецепти и написа бързо нещо, откъсна листа и ми го подаде.
— Това е най-доброто ново контрацептивно лекарство, скъпа ми Хариет — каза Дънкан, вкарвайки всичко обратно в чантата си. — Започни да го пиеш веднага след като ти свърши мензисът.
— Хапчето? — извиках аз.
— Така го наричат. Няма да имаш никакви проблеми, ти си в идеално здраве, но ако все пак получиш някакви болки в краката, задъхване, замайване, гадене, подуване на прасците или главоболие, спри веднага лекарството и ми кажи още същия ден — нареди той.
Загледах написаната с нечетлив почерк рецепта, а сетне и него.
— Как един ортопед може да знае за Хапчето? — попитах. Дънкан се разсмя.