— Езра не идва тук. Папи ходи при него. А кой е твоят важен джентълмен, моля?
— Да не искаш да кажеш, че Къщата не те е информирала за това? — попитах саркастично. — Той е ортопед в „Куинс“.
— Какво? — попита смаяно, като се появи с кафето.
— Ортопед в хирургията.
— Но мадам Делвекио Шварц го нарича господин, а не доктор.
— Хирурзите в собствените им болници винаги ги наричат господин — обясних аз. — Макар че ти не си чул това от нашата хазайка. Аз й го представих като доктор Форсайт.
Той не се смути, просто вдигна вежди.
— Тогава трябва да съм го чул от Харолд — рече и седна.
— От Харолд?
— Че какво странно има? — изненада се Тоби. — Аз често спирам да си поговоря с Харолд, ние обикновено се връщаме по едно и също време. А и той е най-голямата клюкарка тук, знае всичко за всички.
— Обзалагам се, че е така — промърморих.
Понеже доброто мнение на Тоби за мен имаше голямо значение, постарах се да му обясня защо ходя с Дънкан. Опитах се да го накарам да разбере, че това не е неморално, макар да е незаконно. Но той запази своя скептицизъм, не можах да го надвия! Тъпи мъже, с техните двойни стандарти! Без съмнение беше заразен от отровата на змия като Харолд Уорнър. Харолд нямаше да пропусне шанса да ми навреди, да ме скара с онези, които обичах. Но да знаете как ме заболя, когато Тоби ме осъди така несправедливо! Той е честен и праволинеен, не е способен на лукавство или непочтеност! Защо не може да проумее, че моята собствена откровеност за връзката ми с Дънкан е доказателство, че аз също не съм лукава и непочтена? Ако зависеше само от мен и се отнасяше само до мен, целият свят щеше да знае. Но Дънкан искаше да запазим връзката ни в тайна, така че скъпоценната му Кати да не бъде засегната.
Смених темата на разговора и се върнах на картината върху статива, много доволна и щастлива, че не съм била причина за отсъствието му. Ако трябва да бъдем искрени и да си кажем истината, според мен Папи беше причината, която бе отпратила Тоби чак зад Литгоу. След което той направо ми скри шайбата, като каза, че си купил парче земя от другата страна на линията в Уентуърт Фолс и ще строи колиба.
— Искаш да кажеш, че ще напуснеш Къщата? — попитах силно разстроена.
— Така или иначе следващата година ще трябва да го направя. След като роботите заемат мястото ми във фабриката, ако остана в града, ще се наложи отново да живея от подаяния. Докато, ако отида да живея в Сините планини, ще мога да отглеждам собствени зеленчуци, плодни дръвчета, да пазарувам по-евтино, защото цените там са доста по-ниски. А ако получа договора за хотела, ще бъда в състояние да си построя един приличен дом, да си имам мое собствено местенце под небето.
Направо щях да се разплача, но успях да се усмихна и да му кажа колко съм щастлива за него. Дяволите да я вземат Папи! Всичко това ставаше по нейна вина.
Сряда, 24 август 1960
О, скъпо дневниче. Цял месец мина от последните ми записки. Но какво можех да пиша, когато животът се завъртя еднообразно и нямаше нищо, което да го наруши? Предполагам, че съм станала истинска жителка на Крос (как се наричат те — кросчани може би?) я онова, което обикновено ме изваждаше от строя, вече няма тази способност. Дънкан и аз сме като отдавна женена двойка, макар че и двамата не сме изгубили ентусиазма си в леглото. Известно време той се опитваше да ме убеди да увеличи посещенията си, като прибави вторник и четвъртък вечер, но аз бях непреклонна. Дори толкова късогледи идиотки като Кати Ф. имат очи. Отсъствията му и през седмицата щяха да бъдат доста повече от онова, с което бе свикнала, и щяха да я накарат да се чуди на неочакваната страст на Дънкан към голфа на игрището при езерата, които са доста по-близо до Куинс, отколкото до Варунга. Неговото обяснение за избора му да играе там бе, че искал да играе някъде, където не е известен.
Може би съм просто малко изморена от потайността и играта на криеница, но моят инстинкт за самозащита подсказва, че докато Кати Ф. живее в блажено неведение, няма да се налага да правя избор относно лъскавата къща и ролята на госпожа докторшата. Това положение дразни Дънкан, макар че той не иска да я нарани, като й признае. Тя е майка на синовете му, в края на краищата, а и чичото от борда на болницата мисли, че слънцето изгрява и залязва с нея. Какво беше казал Дънкан? Не създавай опасно мъртво вълнение в голямото езеро на болницата. Е, добре, аз не искам мъртво вълнение в моето собствено езеро в Кингс Крос, много благодаря.
Днес обаче бяхме свидетели на истинско цунами в езерото на рентгенологията в спешното. Крис и Деметриос ще се женят и тя е изпаднала в телешки възторг. Всички в спешното видяха венчалната халка, много красиво и необикновено гроздче от диаманти, рубини и смарагди, което принадлежало на майката на бъдещия жених. Такъв е нашият болничен снобизъм — за скромния портиер от гръцки произход, който хвана старшата рентгенова лаборантка, сега се говори като за „светкавично прогресирал“. Определение, подпомогнато от възхвалите на Крис за курса, в който Деметриос учеше за механик, и за гаража, който бе платил в брой. Гаражът бил много проницателно избран, защото се намирал на магистралата Принс в Съдърланд и наоколо нямало никаква конкуренция. Той непременно щеше да успее. Горката старша сестра благородно преглътна горчивия залък, което бе много мъдро от нейна страна. Тя вече говори, че ще се пренесе в сестринското общежитие, стига да намери подходящ човек, с който да сподели апартамента. А също така е приела да бъде шаферка на булката. Крис помоли и мен да стана шаферка, но аз тактично отказах, като обещах, че ще присъствам на сватбата. Сетне подразних старшата, като й се изфуках, че съм истински шампион по баскетбол и възнамерявам да преодолея конкуренцията и да грабна букета на булката. Доктор Майкъл Добкинс остана в „Куинс“. След като Деметриос излезе на сцената, Крис забрави за кръвната им вражда, а старшата реши, че си струва болницата да го задържи, защото е компетентен и чевръст.