Добре, добре. Всичко се подреди много добре. Дори ако умреше утре, Крис нямаше да умре в неведение. Деметриос се перчеше наоколо като петел, а нейното изражение казваше: „Знам какво е хубаво чукане.“ Бях права, едно хубаво чукане, както й бях препоръчала, създаде за нея един цял свят от добрини.
Сватбата е определена за следващия месец и ще бъде гръцка православна церемония. Крис е заета да взема уроци от свещеника и подозирам, че ще стане повече католичка и от папата. Приелите друга вяра обикновено са истински трън в задника. Много са досадни.
Неделя, 11 септември 1960
Днес следобед, докато изпращах Дънкан, а Фло се бе залепила за полата ми, Тоби слезе с тракане по стълбата. В мига, в който ни зърна, той спря и върху лицето му се изписа ясно колебание — досега винаги бе успявал да избегне директната среща с Дънкан. Но след кратко колебание сви рамене, все едно каза: „К’во ми пука“, и продължи да слиза. Винаги е трудно за един човек с нисък ръст да изглежда добре, докато подава ръка, за да се здрависа при запознанство с по-висок, но Тоби изпълни това задължение, опитвайки се да изглежда еднакво висок с Дънкан.
Когато почти бе излязъл през вратата, той се обърна с въпрос към мен:
— Какво става с Папи? Изглежда ужасно.
След което изчезна.
Работата е, че наистина не съм я виждала от доста време. Но утре сутринта смятам да стана рано и да се преборя с нея.
Понеделник, 12 септември 1960
Тоби беше прав, Папи изглежда ужасно. Не мисля, че е отслабнала още повече — това би било трудно постижимо, освен ако не се извадят и костите от нея, но изглежда така, сякаш е загубила същността си, живеца си. Красивата й уста е увиснала в ъгълчетата, а очите й святкат нервно и прескачат неспокойно от предмет на предмет, без да се установят никъде. В това число и върху мен.
— Папи, какво не е наред? — попитах.
Тя сякаш се стресна и уплаши.
— Хариет, ще закъснея за работа, а напоследък си имам страшно много неприятности със сестра Агата. Вече месеци наред съм изглеждала уморена, не съм изпълнявала задълженията си както трябва, обикновено съм закъснявала в понеделниците. Така че ако не тръгна веднага, ще ме направи на нищо!
— Папи, обещавам да посетя сестра Агата тази сутрин и да й кажа каквото ми дойде наум — че си била блъсната от автобус, че си била отвлечена и продадена на пазара за роби, че някакъв мъж те дебне от месеци и това е дало отражение на работата ти, — ще се справя със сестра Агата, имаш думата ми. Но ти просто няма да мръднеш от тази стая, докато не ми кажеш какво става с теб. И точка! — заявих яростно.
Папи неочаквано наведе глава, скри лицето си в шепи и се разплака неутешимо, а след секунда установих, че аз също плача.
Отне ми доста време, докато я успокоя. Дадох й бренди, помогнах й да седне на креслото и я сложих в почти легнало положение с краката върху друго ниско столче. До този момент винаги благоговеех пред Папи, изпитвах страхопочитание и възхищение — по-възрастна, по-интелигентна, по-опитна, по-любяща и всеотдайна. Дори прекалено любяща и всеотдайна, осъзнах сега. И ето че най-неочаквано се почувствах еднаква с нея, защото разбрах, че притежавам цяла камара от нещо, което на нея напълно й липсваше — здрав разум.