— Е? Какво има? — попитах внимателно, като седнах до нея и хванах здраво ръката й.
Тя ме погледна с помътнелите си, удавени в сълзи очи.
— О, Хариет! Какво да правя? Бременна съм!
Смешна работа. Когато едно момиче грее от радост, винаги казва, че ще има бебе. А когато е потънало в ужас, казва, че е бременно. Сякаш самият избор на фразата представлява емоционално и логично разграничение между прекрасния факт да дадеш живот и много страшна, смъртоносна болест. Погледнах опустошеното й лице с тъга, която ме обзе със смазваща сила — натам вървях и аз.
— Знае ли Езра?
Тя не отговори.
— Знае ли Езра? — повторих.
Папи преглътна, поклати глава и се опита да избърше с ръката си новите сълзи.
— Ето, вземи — казах, като й подадох друга кърпичка.
— Опитах всичко — прошепна едва чуто Папи. — Скачах от стълбите. Блъсках корема си в ъгъла на масата. Направих си душ с амоняк, сетне опитах със сапун и вода. Купих си някакви ерготаминови таблетки от един затворник, но те само ме накараха да повръщам. Дори разтопих хашиш със сирене, намазах го върху парче хляб и го изядох, но от това ми стана още по-зле. Опитах всичко, Хариет, всичко! Но все още съм бременна. — Лицето й беше маска на ужаса. — Какво ще правя сега?
— Миличка, първото нещо, което трябва да направиш, е да кажеш на Езра. Това дете е и негово. Не мислиш ли, че има право да знае?
— Хариет, бях толкова щастлива! Какво да правя сега?
— Да кажеш на Езра — настоях.
— Бях толкова щастлива. Сега всичко ще се развали. Той иска еманципиран сексуален партньор, а не бебета.
— Колко време е минало? — попитах практично.
— Не съм сигурна. Почти двадесет седмици, така мисля.
— О, Боже! Та ти си на половината!
— Нищо не успя да го махне, нищо!
— Очевидно не го искаш.
Папи започна да трепери, сетне трепетът се превърна в истинско друсане.
— Напротив, искам го! Но как да го имам, кажи ми! Езра не може да ми помага, той вече има седем деца! Жена му отказва да му даде развод, макар вече да знае всичко за мен. Как бих могла да му кажа?
— За да се направи едно бебе, Папи, трябват двама души. Трябва да му кажеш! Без значение колко деца вече има, той трябва да отговаря и за това също, това е негова отговорност. — Дадох й още кафе с бренди. — Защо си го пазила в тайна толкова дълго време? Сигурно знаеш, че всички се тревожим за теб.
— Аз… просто… не можех да намеря думи, не можех да кажа дори и на мадам Делвекио Шварц — прошепна тя, като избърса сълзите си. — Преди да започна да се съмнявам, не ми дойде два пъти, но не се усъмних. След това започнах да смятам, но вече бе минало много време, за да подействат ертготаминовите таблетки. О, Хариет, какво ще правя сега? — отново се разрева Папи.
— Първо, ще отидеш да се обадиш по телефона на Езра в университета и ще му кажеш, че трябва да го видиш днес, още сега. Тук. След като той знае, ще видим какво ще правим — казах по-оптимистично, отколкото се чувствах.
Тъй като тя отказа, отидох до телефона в моята спалня, който Дънкан настоя да си инсталирам, обадих се на сестра Агата и й съобщих, че Папи е много болна и че никоя от нас двете няма да отиде на работа. Сетне намерих Езра и му наредих да се яви в Къщата до един час. Ако беше се обадила Папи, той може би щеше да спори, но като чу моя непознат глас и стоманените нотки в него, обеща да дойде.
Папи заспа, аз се опитах да чета книга, но мозъкът ми бе толкова зает, че не можех да възприема нито дума. Изобретяването на Хапчето означава истинска еманципация за жените, мислех си аз. Тогава защо, след като вече е величествен факт, то е така осъждано, порицавано, заклеймявано? Защо не искат да го приемат? Някои религиозни организации го нарекоха зло, а онези лицемерни копелета — политиците, избягаха от отговорност с писъци. Но мъжете няма да могат да контролират разпространението му дълго време. Хапчето е на път да промени нещата, то ще увеличи женското участие в ухажването и любовните връзки. Хапчето е Власт и Сила.
Разбрах обаче, че Езра не е от опонентите на Хапчето. Тъй като Папи работеше в болница, той вероятно е смятал, че тя има достъп до него. Понеже не е здравен работник, как би могъл да знае как работят болниците? Но би трябвало поне да я попита. Може би го е направил. Тя веднъж сподели, че винаги използва диафрагма. Но двамата с Езра прекарваха всеки възможен уикенд заедно, като разширяваха обсега на емоционалните си преживявания с хашиш и кокаин. Вероятно не са били толкова внимателни, колкото са си мислели, докато са правели обикновен секс.
О, Папи, защо не си остана на фелацио!
Оставих я да спи половин час, сетне я събудих и й казах да си вземе душ и да се приготви за Езра.