— Тя иска аборт и аз не мога да я разколебая да не го прави.
— А ти искаш от мен да й препоръчам подходящ лекар — отвърна най-сериозно той. — Разбираш ли, че ме молиш да престъпя закона?
Аз изръмжах.
— Не ставай глупав, Дънкан! Не те моля да го направиш сам. Просто искам да знам дали някой ще се съгласи. Дай ми едно име, кажи ми едно име! Аз ще свърша останалото.
— Съмнявам се, че комисията по етика или дисциплинарната лекарска комисия ще бъдат склонни да се занимават с подробности. В момента, в който ти кажа име, и аз ставам виновен.
Да, разбира се, че е така!
— Но какво друго мога да направя? — попитах отчаяно. — Алтернативата е някоя шарлатанка с кука за плетене да свърши тази работа в задния двор, ако изобщо се наеме, след като бременността е толкова напреднала. Предполагам, че бих могла да помоля някоя от мадамите в съседните къщи, но в същото време се страхувам, че може да има увреждания, след като е пила шест седмици ерготамин.
— Точно така, скъпа моя — рече той и ме целуна. — Най-после те хванах на тясно. Откакто сме заедно, непрекъснато отхвърляш всеки подарък, който ти предлагам. Най-сетне мога да ти дам нещо, което със сигурност ще приемеш. Има един малък, хубав и уединен санаториум в страната, който е специализиран за случаи като на Папи. Хирургията е първокласна, също и лечението, и обслужването. Още сега ще се обадя на човека по твоя телефон и ще уредя да бъде приета утре сутринта. — Той стана. — Но преди това искам да поговоря с Папи насаме.
— Колко ще струва? — попитах с безкрайна благодарност. — Имам събрани хиляда лири в банката.
— Приятелските услуги за колега не струват нищо, Хариет.
Той остана при Папи повече от половин час. Когато се върна, беше много тъжен.
— Може ли да ползвам телефона ти?
Аз го последвах в спалнята, съблякох дрехите си и се изтегнах на леглото, което го изненада. Сигурно не очакваше да му предложа физическа близост при тези ужасни обстоятелства, но аз обичам да си плащам сметките. Странно, мислех си, докато го гледах как се съблича — обикновено хвърляхме дрехите от себе си едновременно, така че никога нямах възможност да го разгледам както трябва. На четиридесет и две години той беше истинско удоволствие за шивача си, а не досадна отговорност.
— Имаш страхотно тяло — казах.
Дънкан направо се шашна. Буквално спря да диша и остана неподвижен, като вкаменен. Никога ли не бяха му правили комплименти? Очевидно жена му не беше, а вече бях чула достатъчно, за да знам, че когато се бе оженил за нея, сексуалният му опит се състоял от няколко срещи на пияна глава, от които едва ли си спомняше и половината.
Сряда, 14 септември 1960
Събудих се в шест сутринта, защото някой блъскаше на вратата ми по начин, който предполагаше, че няма да спре, докато не му бъде отворено.
Тоби влетя вътре като фурия и ме загледа мрачно.
— Изпрати ме мадам Делвекио Шварц. Исках да знам какво става с Папи, но тя не ми каза нищо, а самата Папи не си е в стаята.
Отидох да направя кафе, мръщейки се.
— Чакай, аз ще го направя — рече той, като ме отстрани. — Искам да знам какво става с Папи, така че се концентрирай върху това.
Трябваше да му кажа. Той слушаше мълчаливо, скърцаше със зъби и блъскаше с юмрук върху масата.
— Ще намеря това копеле и ще го пребия до смърт!
— Преди да го направиш, по-добре послушай какво ще ти каже мадам Делвекио Шварц по въпроса — посъветвах го, като скрих лицето си в голямата чаша с кафе. — Папи не иска от главата на Езра да падне и един косъм. Твърдо е решена да го защитава на всяка цена, дори с живота на бебето си. Отказа да го съди за издръжка на детето, отказа да съобщи на жена му — отказа всичко, което може да разстрои или обърка плановете на Марсюпайъл! А мадам Делвекио Шварц ще сипе допълнително сол в раната, като ти каже, че не си нито съпруг, нито брат, нито баща, чичо или братовчед на Папи, така че нямаш никакво право или основание да кажеш или да направиш нещо.
— Любовта не е ли достатъчно добра причина? — попита той. — Папи си няма нито един жив роднина. Ако ние не се грижим за нея, кой тогава?
— Аз се грижа за нея, Тоби, по начина, по който тя иска от нас да го направим — отговорих спокойно. — Нещастието е станало и, слава Богу, че го има Дънкан Форсайт. Ако Папи не е в съседната стая, значи вече е заминала за санаториума. И веднага ти казвам, че не знам името му, нито къде се намира, защото Дънкан не ми каза. И да не си посмял да произнесеш и една дума по този въпрос пред някого, така че прави му сметката! А ако продумаш и половин дума на Харолд Уорнър, когато го срещаш по пътя си — дори с целта да хвърлиш прах в очите му, кълна се, Тоби Еванс, ще те кастрирам! Този злобен, малък човечец не е просто глупак. Той е опасен!