Но се съмнявам, че чу нещо от онова, което казах. Толкова беше разстроен. И освен това бе горчиво наранен от факта, че Дънкан бе в състояние да помогне повече, отколкото той самият. Стана ми мъчно за него. Какво е преживял заради Папи и Езра е нещо, което трудно мога да проумея.
Втората чаша кафе го успокои малко, той се посъвзе и ме огледа от главата до петите. Това презрение ли беше?
— Изглеждаш ми много доволна — рече дрезгаво.
— Доволна ли? Какво искаш да кажеш?
— Въпреки лошото положение на Папи ти направо цъфтиш, явно след като великият хирург е оправил бъдещето на Папи, е оправил и теб както подобава — изсумтя Тоби.
Фраснах го със свободната си ръка толкова силно, че той се олюля.
— Да не си посмял да ме осъждаш! — просъсках. — Да не си посмял! Нямаш никакво право да съдиш и Дънкан Форсайт по този въпрос! Единственото, което те вълнува, е, че сам не можеш да помогнеш, затова отхвърляш другите, които са в състояние да направят нещо повече за Папи! Да, наистина, това е много лошо и тежко! Опитай се да го преживееш, а не си го изкарвай на мен!
Той бе толкова пребледнял, че следата от ръката ми върху лицето му червенееше като белег.
— Съжалявам — рече сковано. — Права си. Не се тревожи, ще се опитам да го преживея.
Сложих ръка на раменете му и го прегърнах силно. Той отвърна неловко на прегръдката ми, измъкна се от ръцете ми, усмихна се и си отиде.
Това не бе най-доброто начало за един ден. Трябваше да отида в канцеларията на сестра Агата и да обясня, че Папи ще отсъства две седмици.
— Но това е абсолютно неправилно, госпожице Пурсел! — рече тя. — Защо Папи Сутама не е вписана в доклада на болничното отделение?
— Тя отиде при своя личен лекар — излъгах аз. — Мисля, че той насочва пациентите си към „Вини“ или частни клиники в източните предградия. — О, защо всички трябваше да правят нещата толкова сложни!
— Но това е нелогично, госпожице Пурсел. Санитарката Сутама е от персонала и като такава има право на легло и на лечение в „Куинс“, без значение кой е личният й лекар. Тя може да бъде просто преместена и поставена под грижите на някой от нашите лекари, които, сигурна съм, че няма нужда да ви напомням, са най-добрите в града.
Аз продължих да упорствам.
— Сестра Топингам, наистина не мога да ви дам повече информация. Всичко, което знам, е, че Папи Сутама предпочете да остане под грижите на собствения си личен лекар.
— Много странно, много странно! — изкудкудяка сестра Агата, като ми отправи ужасно свадлив поглед с бледосините си очи. Надушваше нещо нередно, бях сигурна в това. Може да беше превзета стара чавка, но човек не може да командва една малка армия от млади жени цели тридесет години, без да осъзнае, че понякога едно и едно прави три.
— Извинете, сестро — казах.
— Всичко е наред, госпожице Пурсел. Можете да си вървите. — Тя се наведе над документите върху бюрото.
А аз се упътих към друг спешен случай, макар и от рутинно естество. Един дезориентиран пациент, който имаше нужда от успокоителните умения на Хариет Пурсел.
За щастие нещата се оправиха около час по-късно и ние седнахме да пием чаша чай. Старшата сестра на спешното се присъедини към нас — денят на сватбата наближаваше. Но преди това имахме разправия с Крис.
— Защо закъсня? — попита ме тя.
— Трябваше да докладвам на сестра Агата. Папи все още е болна.
— Какво й е?
— Нищо особено, но нейният доктор я изпрати в болница.
— Бедничката! В коя болница е, „Вини“ или „Сидни“? Мари и аз можем да я навестим на път за вкъщи.
— Не можете. Тя е в санаториум в провинцията.
Крис и Мари се спогледаха многозначително и промениха темата на разговора.
Слава Богу, че Папи не бе имала връзка с някого от персонала! Крис и старшата на спешното бяха добри жени, но новината за неочакваната болест на Папи със сигурност щеше да влезе в клюките на болницата. Всички я познаваха, тя беше в рентгеновото отделение от тринадесет години.
Но всъщност Крис и старшата ми дадоха начален тласък за нещо друго. Едно е да мислиш отвлечено за възможността от разкриване, дори да решиш, че не ти пука от него, и съвсем друго, когато неочакваното разкритие гледа право в лицето ти, защото тайната на някой твой скъп приятел е на път да се превърне в публична. О, това поставя нещата в съвсем друга светлина!
Какво щеше да стане, ако мама и татко научеха за мен и Дънкан? О, мили Боже! Ще умра, ако мама и татко си помислят, че дъщеря им разбива семейство! Защото, ако Кати Ф. открие моята роля в нейното семейство, аз ще бъда окачествена точно като такава. Разбивачка на семейства.