Выбрать главу

Въпреки божествената храна и възхитителната навалица от мъже, които ме канеха да танцувам или да спя с тях, намерих време да наблюдавам масата на подиума. Крис и Деметриос седяха като зашеметени и не ядоха нищо, но старшата сестра и кумът Константин се гледаха в очите и свенливо се хранеха взаимно, когато не изпадаха в луд смях след пиенето на рецина. Май се задаваше още една сватба в спешното, помнете ми думата! Когато настъпи време Деметриос и Крис да си тръгнат и булката събра всичката си сила, натрупана от опита с торбичките с пясък, за да хвърли колосалния букет към пищящата орда от отчаяни жени, аз използвах старите си баскетболни умения, но не по начина, по който се бях заканила. Успях да изтикам старшата сестра на точното място, ударих леко с кокалчетата си, така че букетът да се отблъсне от мен и да попадне право в нейните възхитени ръце.

Отново стрелите на Купидон.

Неделя, 25 септември 1960

Миналата неделя нито Харолд, нито аз видяхме мадам Делвекио Шварц, защото при нея бе най-важната й клиентка — госпожа Дезмънд Тингъми (все забравям имената им). Може би тя нарочно бе подредила нещата така със злобна предумисъл, заради кризисната ситуация с Папи. Между другото, Папи все още не се е прибрала вкъщи. Наистина се притеснявам, но съм сигурна, че ако нещо не е наред, от санаториума знаят как да се свържат с нас. Дънкан не би го направил в противен случай. Вероятно общото й здраве е така разбито, та докторите са решили да изчакат няколко дни, преди да действат, и да я задържат няколко дни след самото действие.

Точно това казах на мадам Делвекио Шварц днес следобед и тя бе достатъчно разумна да се съгласи с моята теория.

Тя, разбира се, вече знаеше, че съм отпратила Дънкан, макар че го направих съвсем спокойно и тихо, наоколо нямаше жив човек, а последната неделя не се видях с нея. Не бях казала на никого за скъсването, но тя знаеше. Видяла го е в картите. Тя виждаше всичко в картите. Дали туморът я правеше толкова далновидна, или наистина можеше да предсказва бъдещето? Казват, че има части от човешкия мозък, които ние не използваме, че притежаваме сили, за които дори не знаем, че съществуват. Дали има хора, които могат да съберат гениално всички елементи? Да накарат нещата да вървят по пътя, по който те искат? Да виждат в мъглата на времето? Бих искала да знам, но не знам. Сигурна съм само, че или мадам Делвекио Шварц има най-добрата шпионска мрежа в света, или наистина може да види какво става и какво ще стане, когато нареди своите карти.

Трябваше да й разкажа за сватбата с дори най-дребните подробности — от шестте кристални винени чаши, които подарих на щастливата двойка, до това как сестра Агата танцува часове наред върху треперещите си малки крачета. Кой би предположил подобно нещо? Рецината е велико нещо, ей!

Фло изглеждаше изтощена, макар майка й да заяви, че не е имала клиенти през тази седмица. Когато влязох в стаята, момиченцето ме загледа, сякаш знаеше точно какво съм направила, въпреки че се опитвах да го скрия от целия свят, дори в тази тетрадка не бях описала чувствата, които ме вълнуваха и измъчваха. Това не влиза в работата на никого, в това число и на оня мръсник, който бе скъсал косъма, поставен на вратата на моя бюфет, махнал е пластицина и е заврял главата си вътре. Старите ми дневници бяха прочетени. Не бяха в онова положение, в което ги бях оставила — почти изправени. Намерих ги легнали, а досега не беше се случвало да паднат сами. Някой знаеше всичко за мен до днешния ден, защото днес започнах нов дневник. Това остави лош вкус в устата ми — знаех кой е виновният. Харолд. Затова направих нещо по-хитро. Дръпнах плътно завесите, качих се върху леглото и набутах тетрадките в тясната дупка на тавана. Щеше да му трябва стълба, дори ако се сетеше за мястото. Исках да има някой, с когото да споделя за Харолд. След като Дънкан си отиде, дали щеше да започне отново старата си, ужасна, малка война срещу мен?

Но Фло знаеше или усещаше нещо от онова, което бях преживяла, ей Богу, кълна се. То можеше да се прочете в очите й, моето малко ангелско котенце. Тя дойде при мен в мига, в който седнах, и се покатери на коленете ми, започна да ме целува по лицето, сетне се сви и заигра с пръстите си. После протегна ръка към чашата ми с бренди.