— Не от моето, Фло, скъпа — казах. — Ако искаш малко, помоли майка си.
— О, остави я да си пийне — изръмжа мадам Делвекио Шварц. — Най-сетне я отбих от сучене, така че заслужава някаква награда.
— Какво се направила? — попитах удивена.
— Видях го в картите, принцесо. — Тя ми протегна дясната си ръка, обърна моята, за да види дланта, сетне я затвори в юмрука си и се изкикоти. — Ти ще се оправиш, Хариет Пурсел. Няма да те държи дълго. Натири го обратно при госпожата му, нали?
— Да. Той започна да става все по настойчив, искаше да ме притежава, каза ми, че смята да помоли жена си за развод, за да се ожени за мен и да заживеем почтено. Но аз не мога да преглътна толкова много, дори само при мисълта за това стомахът ми се преобръща. — Въздъхнах. — Опитах се да го отпратя учтиво.
— Мъжете притежават много гордост, така че не съществува такова нещо като учтиво отпращане, когато жената им духне под опашката. Той наистина е фин мъж — благороден и учен, както казват хората. За известно време щеше да ви бъде добре заедно, но за постоянно? Това просто го нямаше на картите. Твърде много Вода и много Огън — рано или късно и двамата щяхте да изригнете като вулкан в морето.
— Направила си му хороскоп? — попитах изненадано.
— Ъхъ. Солиден Лъв, Овен, Стрелец. Изглежда и действа като Дева, с малко примес на Везни и Стрелец, но отдолу е поставен върху постоянен бавен огън — има един неблагоприятен квадрат между Венера и Сатурн, макар че не е станал себелюбив, — това много му пречи, ужасно го затруднява. Жалко, че не знам къде е роден.
— Как си открила рождената му дата? Дори аз не я знам.
— Потърсих в „Кой кой е в Австралия“ — отвърна самодоволно тя.
— Ходила си в библиотеката?
— Не, принцесо! Имам си собствена.
Ако наистина имаше, то тя не бе в тази стая. Нейното мнение много ми помогна — значи всичко щеше да мине, морето е пълно с риба, моята кралица на мечовете е в добро положение, аз съм неразбиваема. Макар че Фло ми помогна още повече. Тя не слезе от коленете ми, докато не се появи Харолд, едва тогава скочи и се скри под дивана.
Той изглеждаше ужасно. С нездрав вид, несресан, запуснат. Разпадаше се, самоуважението му бе ужасно ерозирало. Обикновено беше облечен безупречно, като младоженец — един официален, превзет, придирчив дребен мъж със старомоден костюм от три части, златен часовник и ланец през жилетката. Сега ми напомняше на изоставен кораб. Яката на ризата му бе оръфана, панталоните смачкани, оредялата сива коса — пълна с пърхот. О, госпожо Делвекио Шварц, бъдете милостива, опитайте се да бъдете мила с него!
Но това не беше в нейния стил. Тя го обиждаше, показваше му колко иска да се отърве от него, макар според картите той да имаше още работа в Къщата, а мадам никога не се противопоставяше на предреченото от тях. И този път го клъвна като гарван останки от труп, първо най-меките и нежни парченца.
— Подранил си — излая безмилостно.
Дори гласът му бе загубил остротата си, деликатните, изтънчени гласни бяха по-носови, по-сплескани, по-австралийски.
— Почти четири е, според часовника — каза, като не откъсваше очите си от мен. Омраза, омраза, омраза.
— Майната му на часовника! — извика мадам Делвекио Шварц. — Подранил си, затова изчезвай!
Харолд буквално се нахвърли върху нея.
— Млъкни! — изпищя пронизително. — Млъкни! Млъкни!
О, Фло, ти не би трябвало да чуваш това! Но детето го чуваше, защото бе под дивана. Аз се свих в стола си и отправих мълчалива молитва картите да освободят майката на Фло от ужасното крепостничество, което сама си бе наложила.
Мадам Делвекио Шварц просто се изсмя.
— Божичко, Харолд! Ти не представляваш заплаха дори за момчетата в училище! — рече презрително тя. — Не можеш да ме впечатлиш ей толкоз с твоето „млъкни“, нито със змията в панталоните ти, тъпанар такъв. — Намигна ми, но така, че той да види намигването. — Истината е, принцесо, че ако му беше с един сантиметър по-къс, там щеше да има дупка.
— Млъкни! Затвори си устата! — отново изкрещя той. След което внезапно се обърна към мен. Омразата гореше в очите му като огън, подхранван с бензин.
— Ти си виновна, Хариет Пурсел! Ти си виновна за всичко! Откакто пристигна тук, нещата се промениха.
Ако изобщо можех да отговоря нещо, щях да го направя, но тя не ми позволи.
— Остави Хариет на мира! — прогърмя като гръмотевица. — Какво ти е сторила?
— Тя промени всичко! Тя промени нещата!
— Глупости! — изсмя се мадам Делвекио Шварц. — Къщата се нуждае от Хариет.