Това го накара да тръгне из стаята, кършейки ръце, въртейки глава върху раменете си, тресейки рамене. Мили Боже, помислих си, той наистина е обезумял!
— Къщата, къщата, все тази проклета къща! — крещеше Харолд. — Знаеш ли какво си мисля, Делвекио? Мисля си, че изпитваш нездравословна привързаност към тази… тази вредна женска! Хариет това, Хариет онова! Хариет иска, Хариет получава! Няма разлика между теб и онази гнусна двойка горе! О, защо си толкова жестока!
— Махай се, Харолд! — процеди със заплашителни нотки в гласа тя. — Махай се. Картите може и да казват, че трябва да те задържа тук, но ти вече навлезе в забранена територия, задник такъв! Отсега нататък ще мастурбираш. Изчезвай!
След като ми отправи още един изгарящ поглед, той си отиде.
— Извинявай за сцената, принцесо — каза мадам Делвекио Шварц, след което се обърна към дивана. — Можеш да излезеш, ангелско котенце, Харолд никога повече няма да влезе в тая стая.
— Госпожо Делвекио Шварц, има нещо сериозно сбъркано в мисловните процеси на Харолд — изрекох с всичкия авторитет, който можах да събера. — Ако настоявате да го задържите в Къщата, моля ви, отчаяно ви моля да бъдете по-любезна с него! Той се влошава, сигурно и сама можете да го видите! И освен това ме дебне — поне го правеше, докато не се появи Дънкан. Сега Дънкан го няма и аз се страхувам, че ще започне отново да ме дебне.
О, как можеше да бъде толкова интелигентна и мъдра и в същото време упорито глупава? Отговорът ме остърга като шкурка.
— Не се тревожи за нищо от страна на Харолд, принцесо. Картите казват, че не си в опасност. Една малка брадавица като Харолд не може да ти навреди.
Пак картите, картите, винаги проклетите карти!
Все пак аз взех Фло при мен за два часа, които прекарахме много приятно. Тази сцена между двама толкова неподходящи един за друг любовници беше ужасна и трудна за понасяне, но освен това сърцето ми натежа като олово при мисълта, че скъсването им означаваше край на неделните ми следобеди с Фло. Мисля, че и Фло почувства същото, докато стоеше свита под дивана, защото, когато майка й ми я подаде, тя така светна от възторг, че аз се разтопих по същия начин, по който обикновено се разтапях, когато Дънкан ми се усмихнеше. Обикновено се разтапях. Минало време, Хариет, минало време. О, колко ми липсва той! Слава Богу, че моето ангелско котенце няма да ми липсва!
Фло харесва и обича другото ангелско котенце — Марселина. Само ако можеше да наддаде на килограми така, както Марселина направи. Моята петкилограмова котка вече тежеше десет и продължаваше да наддава. Удоволствие бе да наблюдавам как двете се търкаляха по пода! Все пак смятам, че Фло трябва да започне да си играе с кубчетата с изписаните върху тях букви. Опитвах се да й изпращам мислите си, но те не стигаха до нея. Така че, ако я науча да чете и пише, тогава ще бъдем в състояние да си общуваме.
Тя слушаше внимателно, докато й показвах К и О, Т и У, Ч и някои други букви, и ми се стори, че напълно разбра как написах с кубчетата КОТЕ и КУЧЕ. И все пак, когато й дадох кубчетата, успя да ги нареди така, че се получи КУТЕ и КОЧЕ. Не можа дори да ми подаде К или Т. Безсмислено. Центърът за четене в мозъка й сигурно е увреден или изобщо не съществува. О, Фло, скъпа моя малка Фло!
Понеделник, 26 септември 1960
Папи трябва да се е върнала миналата нощ много късно, докато Марселина и аз сме спали. Все пак в Къщата сигурно съществуват свръхестествени сили, защото се събудих два часа по-рано и бях абсолютно убедена, направо знаех, че си е у дома. Когато завих зад ъгъла към нейната стая с кафеника в ръце, видях, че вратата й зее широко отворена.
Тя седеше на масата. Погледна ме и се усмихна. О, изглеждаше много по-добре, отколкото когато тръгна! Прегърнах я и я целунах, сипах кафе и на двете ни и седнах. Върху масата имаше разпръснати листове хартия, някои чисти, други с по няколко думи, изписани с червено мастило.
— Езра Паунд — още един Езра! — има ужасен почерк — обясни Папи. — Писах му, докато беше в затвора, и той ми отговори. Не е ли удивително? Трябва да ти покажа писмото му — написано е с молив върху лист, откъснат от ученическа тетрадка. Каква прекрасна поезия! Опитвах се да пиша поезия, но не мога да намеря правилните думи.
— Ще ги намериш по-нататък. Как беше?
Тя не отклони въпроса.
— Не прекалено зле. Имах постоперативен кръвоизлив, който ме задържа повече от обикновено. Лекуваха ме все едно имах фиброзен тумор — това беше и диагнозата върху картона ми. Много добро място. Бях настанена в самостоятелна стая и срещите с други пациенти не бяха позволени. Много разумно. Храната беше добра и всички проявиха голямо разбиране към отказа ми да ям месо. Дойде един диетолог и ми обясни, че трябва да балансирам храната си много внимателно, за да получавам всички необходими аминокиселини, като приемам яйца, сирене, ядки. Така че в бъдеще няма да можеш да ми се караш, нито да се нахвърляш отгоре ми, Хариет. Ще се храня разумно.