Всичко това бе изречено с равен, напълно лишен от живот глас.
— Хариет — неочаквано каза тя, — имала ли си някога чувството, че единият ти крак е закован с пирон към земята и се въртиш безкрайно?
— Напоследък доста често ме спохожда — отвърнах кисело.
— Толкова съм изморена от това въртене.
Преглътнах, опитвайки се да измисля какво да й кажа, така че да не отворя раните й и все пак да й предоставя малко успокоение и комфорт. Накрая просто си останах мълчалива, като я гледах с очи, пълни със сълзи.
— Можеш ли да ми преподаваш уроци? — попита тя.
— Да ти преподавам ли? Аз? Какво?
— Искам да се явя на изпит за сестри, но ми липсва дори първоначално образование. Смешно е, нали? Мога да чета и пиша като истински писател, но не умея да направя анализ на фраза или изречение, не мога да вадя и събирам, да умножавам и деля, освен на нивото на началното училище. Обаче ми омръзна да бъда санитарка. Искам да стана сестра — каза тя.
Какво облекчение! Думите й не подсказваха завръщане към онези безумни уикенди, в които сменяше по дузина мъже. Езра почти я бе убил по един начин, но по друг очевидно я бе освободил.
Уверих я, че ще опитам, и й предложих да се срещне с главната сестра на „Куинс“, за да разбере какви изпити се изискват.
— Мислиш ли, че Дънкан ще ми даде препоръка?
— Абсолютно съм сигурна, че ще го направи с радост, Папи.
Тя въздъхна.
— Знаеш ли, той ми предложи да издържа детето и мен? Бе готов да ми даде достатъчно пари, за да не е необходимо да работя, да образовам и възпитам както трябва детето си.
О, Дънкан! Колко благороден и щедър човек си ти, а колко жестока съм аз!
— Не — отвърнах. — Не ми каза.
— Когато му отказах, силно се разочарова. Не можа да ме разбере.
— Нито пък аз.
— Бащата има свое място в живота на детето. Това е негова работа — да се грижи за детето и майката. Ако не желае да изпълни своите морални задължения, никой друг мъж не може да го замести. Ако го направи някой друг, в съда съдиите може да решат и да докажат, че този мъж е бащата.
— Законът е едно голямо лайно, а съдиите са задници — рекох с погнуса.
— Трябва да благодаря на Дънкан за всичко, което направи за мен. Предай му да ме посети следващия път, когато ти дойде на гости.
— Ще трябва да му оставиш бележка в кутията му в „Куинс“. Аз скъсах с Дънкан — отговорих.
Това изглежда я разстрои много повече, отколкото операцията на фиброзния тумор. Папи така и не разбра защо съм скъсала с Дънкан. Според нея бях предала най-финия, най-благородния и най-добрия човек на света. Не се опитах да й обясня моята гледна точка. Защо трябваше да я разстройвам още повече?
Сряда, 19 октомври 1960
Загубих ентусиазма си за всичко, включително и за тази тетрадка, макар че вече изписаните изглежда са на безопасно място на тавана.
Харолд отново се върна към предишните си номера и, може би защото Дънкан ми липсва толкова много, старото лудо копеле спечели битката, ако ли не и войната. Предадох се и вече не се качвам горе, за да си взема душ, а използвам банята в пералнята. О, просто стигнах до положение косата ми да се изправя, а кожата ми да настръхва още преди да се изкача до горния край на стълбите. Когато надникна в коридора, крушката винаги е отвъртяна, а вратата на тоалетната — затворена. Пълна тъмница. Много е страшно!
— Курва! — дочувам шепота му. — Блудница!
Смятам да си купя душ, тръба и няколко свързващи колена и да опитам сама да си измайсторя душ. Попитах мадам Делвекио Шварц дали в нейния апартамент има инсталиран такъв, но тя беше в особено настроение. Мисля, че изобщо не чу какво й казах. „Вредните влияния са в действие“, беше всичко, което произнесе, при това с половин уста и мърморейки. От което е очевидно, че нашите обеди в неделя не се състоят. Все пак вземам Фло при мен, което е най-важното. Но въпреки усилията ми тя не може да научи азбуката.
Тоби никога не е тук през уикендите, прекалено е зает да строи своята колиба в Уентуърт Фолс, а през седмицата дава уроци на Папи, която е решила да се яви на изпитите тази година в края на ноември. Аз се опитах да й преподавам, но съм толкова добра по математика, че не мога да разбера човек, който има проблеми с простата аритметика. Не съм родена за учителка, колко жалко. От друга страна, Тоби доказа, че е търпелив и задълбочен. Много съм доволна. Двамата прекарват часове наред заедно от понеделник до петък. Тя изглежда добре, само светлината в нея леко е поугаснала.