— Помни — рече мадам Делвекио Шварц, — помни, че съдбата на Къщата е в кълбото. — Тя отдръпна ръцете ми и ги долепи с дланите една към друга, като пръстите останаха разперени по начина, по който са изобразени ръцете на ангелите в картините. — В кълбото.
Петък, 30 декември 1960
Проклетите карти отново познаха! В края на краищата на 1 януари няма да съм на работа. Доктор Алан Смит е в списъка на дежурните в спешното през целия ден, така че Ан пожела да поеме работата. Не съм изненадана. Ако ще кара две смени в спешното, той ще бъде изтощен и ще се нуждае от пристанище, което рентгенологията можеше да му осигури, ако Ан е на смяна. Нашата младша лаборантка напусна, така че на нейно място временно имаме едно добро момиче. Нямаше да се съглася, ако Ан не би се справила, но тя щеше да успее, ето защо направих на двойката един вид услуга, тъй като веднага след това щяха да разполагат с два свободни дни.
Неделя, 1 януари 1961
(Нова година)
1961 година вече е почти на двайсет и четири часа, навън е паднала тъмнина. Пиша този дневник вече цяла година и въпреки че съм толкова изтощена и едва мога да се движа, трябва да опиша всичко, което се случи днес, преди емоциите да са избледнели. Открих, че моят дневник е нещо като катарзис, в него писането не се развива по начина, по който мисля за изминалите събития.
Новогодишното празненство премина като избухването на водородна бомба — наистина голям фойерверк. „Шумно парти“, както го определи мадам Делвекио Шварц, прегърнала с едната си ръка Мърв, лицето й бе червено като варено цвекло. Макар че не бе пияна, изобщо не беше. Само малко измъчена, изморена, това беше всичко. И ужасно щастлива, спомням си, че си помислих точно това.
Изсипа се целият Крос, някои само за пет минути, други за време, което обещаваше да продължи вечно, когато си тръгнах в три часа, подпомогната от Тоби, тъй като трудно уцелвах стъпалата. Спомените ми са мъгляви, виждам само отделни проблясъци, като пристигането на лейди Ричард с изрусена перука, десетсантиметрови токове на обувките и червена рокля, сцепена почти до горния край на бедрото, за да разкрие гладка, обезкосмена, безупречно бяла кожа над черните копринени чорапи. Гърдите й определено не бяха фалшиви, нито имаше следа от онази изпъкналост, която трябва да притежава всеки мъж. Папи с висок шепот ми съобщи слуховете, че е ходил чак в Скандинавия, за да му сменят онази работа. Ако е така, прошепнах в отговор аз, тогава пикочният му канал трябва да е в постоянно страдание. Бедният стар Норм можеше да остане само толкова, колкото да ми подари една течна целувка, но Мърв използва своето старшинство, за да повиси повече, флиртувайки напористо с мадам Делвекио Шварц. Лернър Чусовиц никак не бе щастлив от това. Нито пък Клаус, който, както установих, гледаше хазайката ни с неподправена похот. Джим ми лепна една експертна целувка, на която се насладих без свян, понеже бях достатъчно замаяна, но това накара Боб да се ядоса, така че отпратих Джим и през остатъка от времето се концентрирах върху Тоби. Нашият малък спор бе забравен и неговите целувки, това си спомням много ясно, бяха като целувките на Дънкан, макар че аз не го целувах, представяйки си, че е Дънкан. Тоби си е определено Тоби.
Проснах се върху леглото с всичките си празнични одеяния и се събудих около осем тази сутрин от неистовото мяукане на Марселина, чийто стомах управлява дребния й живот. Тоби бе пуснал завесите, Бог да го благослови. Успях да си сипя кафе, изпих хубава доза „Дексал“, за да успокоя гаденето, и затворих устата на Марселина с каймак и пълна купа сардини, които воняха толкова силно, че ме принудиха да се надвеся над мивката.
Нищо не излезе, но аз се затворих в спалнята, докато Марселина облиза сардините до шушка.
Фло спеше в леглото ми, свита на кълбо в полумрака. Ангелско котенце, моето ангелско котенце! Не бях я видяла, нито почувствала кога е дошла. Сигурно нещата са станали доста напечени и разюздани горе, щом ме е потърсила. Или Харолд е в леглото на майка й. О, да, той също беше на партито. Стоеше встрани и пиеше бренди, докато наблюдаваше мадам Делвекио Шварц, която флиртуваше безобразно с Мърв. Харолд мърмореше и ме зяпаше, особено когато целунах Джим.
— Блудница. — Устните му оформиха думата без звук.
Веднага след като реших, че гаденето ми се е разминало, се върнах във всекидневната и отворих широко вратата, за да пусна свеж въздух в стаята, като дишах дълбоко. Светът навън беше абсолютно тих. Пълна тишина. По въжетата на простора не се развяваше никакво пране, иззад лилавите дантелени пердета на 17-д не се носеха никакви звуци от спор или фриволни действия, нищо не се чуваше от Къщата. Пълно мъртвило. Неподвижност. Почти очаквах да чуя ревящия глас на мадам Делвекио Шварц да вика своето ангелско котенце, но тишината продължи да цари. Ранната сутрин в първия ден от новата година сигурно е най-спокойният момент в живота на Крос, помислих си. Всеки жител на прочутия ни квартал снощи е бил нокаутиран.