Все пак трябваше да заведа Фло горе, в случай че майка й се събуди и се разтревожи за нея. Така че се върнах в моята спалня, седнах на ръба на леглото и взех Фло в ръцете си, като допрях буза до косата й, залюлях я и я целунах. Когато бях малка, мама ме събуждаше по този начин и все още си спомням колко хубаво бе да преминеш от сънищата си с прегръдки и целувки в новия ден.
Тя беше мокра. О, ангелско котенце, не! Как ще успея да вдигна и да прехвърля матрака с растителен пух през въжето? — беше първата ми мисъл. Но Фло не миришеше на урина, а и мокротата не бе като урина. Урината не става корава, когато изсъхне, каквато бе престилчицата на Фло, която не се събуди въпреки прегръдките и целувките ми. Нито тя, нито майка й се бяха издокарали за празника, а като гледах избелялата кафява тъкан на престилчицата, не можех да разбера с какво е напоена. Но познавах този мирис! О, Господи! Бързо! Дръпни завесите!
Кръв. Тя беше подгизнала от кръв. Кожата ми настръхна, но се стегнах, оставих я бавно и внимателно, вдигнах престилчицата й, като свалих овехтелите й гащички, за да изследвам пубиса й. Моля те, Господи, моля те! Не! Не това, не това! Повтарях го отново и отново, а ръцете ми трепереха. Нямаше нищо. Кръвта, която покриваше Фло от пръстите на краката до ръцете, не беше нейната. Ръцете й бяха лепкави. Лепкави от кръвта. В този момент тя се събуди, усмихна ми се сънливо и обви врата ми с ръчички. Аз я вдигнах от леглото и я занесох във всекидневната, където Марселина, която не бе оставила нищо в купичката си, седеше и се ближеше с език.
— Скъпа, поиграй си с Марселина — казах, надвивайки ужасното чувство на пълзящо вцепенение, което ме обземаше, и пуснах Фло на пода до котката. — Трябва да изляза за минутка, ангелско котенце, така че остани тук да се грижиш за бедната Марселина. Ще бъдете добри момичета, нали?
Взех стълбите по пет стъпала наведнъж, с един скок прекосих коридора и се озовах в стаята, където се вкамених като статуя. Кръвта бе като езеро, което покриваше пода под и около масата, леко съсирена там, където линолеумът се бе слегнал и образуваше вдлъбнатини, и едва покриваща с тънък пласт върховете на бабуните. Някой бе разтребил стаята, остатъците от празненството бяха струпани в далечния ъгъл, макар че по масата все още имаше празни чинии и кости от пуйката, която не ставаше за ядене. Очите ми огледаха всичко това, мисля, че не пропуснах нищо. Кръвта не бе пръснала по стените, но на едно място имаше повече — върху онази стена, която Фло напоследък използваше, за да рисува. Тя бе намазана с големи кафеникави пера от кръв, а тук и там се виждаха отпечатъците на малката й ръчичка. Отпечатъци от кървави крачета прекосяваха линолеума между края на кървавото езерце и тази от стената, и отново се връщаха към него. Моливите не са могли да изобразят чувствата й. Фло бе рисувала с ръце и пръсти, потопени в кръв.
Мадам Делвекио Шварц лежеше с лице, обърнато към масата. Мъртва. Недалеч от нея Харолд Уорнър бе приседнал върху петите си, ръцете му стискаха дръжката на ножа, с който бе нарязана пуйката, а самият нож все още стърчеше от корема му. Главата му бе клюмнала и брадичката подпираше гърдите му, сякаш наблюдаваше деянието си.
Устата ми се отвори и аз започнах да вия. Нямам предвид, че се разплаках или разкрещях — нададох животински вой, изпълнен с ужас и отчаяние, с целия обем на дробовете си и продължих, без да спирам, не знам колко време.
Пръв пристигна Тоби и пое нещата в свои ръце. Предполагам, че нареди на някого да се обади в полицията, защото го чух замъглено да дава нареждания в коридора, но не ме остави нито за миг. Когато не можех повече да вия, той ме изведе от стаята и затвори вратата. Папи, Клаус, Джим и Боб се бяха скупчили в коридора, но от Чикър и Мардж от първия етаж нямаше никаква следа.
— Извиках полицията. Тоби, какво става? — проплака Папи.
— Разрухата на Къщата — отвърнах през тракащите си зъби. — Десетте меча и Харолд. Той бе тук, за да доведе Къщата до разруха. Това беше работата, която трябваше да свърши, и ако не го знаеше от картите, тя го видя в кристалното кълбо, защото бях с нея, когато го гледаше. Тя знаеше, знаеше го! Но се подчини.