— Мадам Делвекио Шварц и Харолд са мъртви — рече Тоби. Докато ме преведе през открития пасаж, всеки прозорец в 17-д се отвори широко и на него се показа по една глава.
— Мадам Делвекио Шварц е мъртва — трябваше да обяви на няколко пъти той, преди да ме заведе в апартамента ми.
Фло се търкаляше на земята в истинско кълбо от крайници с мъркащата Марселина. Тоби я погледна, сетне ужасено се втренчи в мен и отиде за бутилката бренди.
— Не — изпъшках. — Никога повече не искам да видя това питие. Добре съм вече, Тоби, наистина съм добре.
Сутринта премина като манифестация — хора, хора, хора, започвайки с полицията. Не моите приятели от отдела за борба с порока. Тези бяха непознати с цивилни дрехи. Тъй като Тоби се бе заел с всичко, но отказваше да ме остави сама, разпитите се проведоха в моята всекидневна. Но преди да дойдат полицаите, Папи отведе Фло със себе си в банята и смени дрехите й, а аз отидох в пералнята, за да си взема душ и да сменя празничното си облекло с нещо по-сериозно. По-сериозно.
Онова, което заинтригува полицията най-много, беше нарисуваното от пръстчетата на Фло. То изглежда ги изуми, макар че престъплението беше ясно от цял километър. Убийство и самоубийство, ясно като бял ден. Те разпитаха всеки от нас, търсейки мотиви, но никой не бе забелязал каквато и да е промяна в поведението на мадам Делвекио Шварц, нито на Харолд. Трябваше да им разкажа как ме следеше, за емоционалната и умствената му нестабилност, за задържането на урина, за отказа му да се консултира с психиатър, когато му бе препоръчано. Чикър и Мардж от приземния етаж бяха изчезнали яко дим, без никакви следи, дори пръстови отпечатъци не бяха оставили. Но полицаите не се интересуваха от тях, това беше ясно, макар че имаха намерение да ги потърсят, за да ги разпитат. Тъй като живееха точно под стаята, където бе извършено престъплението, може би бяха чули нещо.
— Единственото ясно е — каза сержантът на Тоби, — че детето е било свидетел. След като я разпитаме, ще знаем.
Аз се намесих.
— Фло не може да говори — казах. — Тя е няма.
— Искате да кажете бавноразвиваща се? — попита, мръщейки се, сержантът.
— Напротив, тя е изключително интелигентна — отвърнах. — Просто не говори.
— И вашето мнение ли е такова, господин Еванс?
Тоби потвърди, че Фло не говори.
— Тя е или суперчовек, или получовек, така и не съм сигурен кое от двете — добави копелето му с копеле.
Като капак на всичко се появи Папи заедно с Фло, която сега бе облечена в чиста престилчица, но краката й както винаги бяха боси. Двете ченгета загледаха моето ангелско котенце сякаш беше някакво чудо, игра на природата или чудовище, та чак можех да чуя какво си мислят, сякаш го произнесоха на глас: изглежда като всяко друго петгодишно момиченце, но под повърхността се крие чудовище.
Да, Фло е на пет години. Днес е нейният рожден ден и аз имам подарък за нея, опакован и скрит в бюфета — една красива розова рокля. Все още е там.
Сетне стигнахме до същината на въпроса при официалните разпити — има ли жертвата някакви роднини? Всеки от нас трябваше да отговори: „Не, доколкото знам.“ Дори Папи, която живееше в Къщата от десетгодишна, отговори, че през двадесет и четирите години, прекарани тук, никакъв роднина не се е мяркал наоколо. Нито мадам Делвекио Шварц била споменавала за свои близки.
Накрая сержантът затвори бележника си и стана, благодари на Тоби за коняка — „Много благодаря, приятел, много благодаря.“ Можеше да се види колко са доволни, че има поне един мъж, с когото да говорят, а не трябва да се разправят с цяла тумба странни жени. Странни от социална гледна точка. Защото имаше социален елемент — работата беше доста мръсна, но един мъж лесно щеше да се оправи.
На вратата сержантът се обърна към мен.
— Ще ви бъда благодарен, ако можете да се грижите за малкото момиченце още около час, госпожице Пурсел. Толкова ще отнеме да повикаме службата за закрила на децата.
Ококорих се.
— Няма нужда да викате службата за децата — казах. — Отсега нататък аз ще се грижа за Фло.
— Много съжалявам, госпожице Пурсел — отвърна той, — но това не може да стане. След като няма известни роднини, малката Флоранс (Флоранс!?) сега е под опеката на службата за закрила на децата. Ако успеем да открием някакви роднини, тогава тя може да отиде тях, стига да я искат. Но в подобни случаи хората почти винаги са съгласни. Ала ако не открием роднини, Флоранс Шварц остава под опеката на правителството на Нови Южен Уелс.
Той нахлупи меката си шапка и излезе, а полицаят го последва.