— Тоби! — изкрещях аз.
— Папи, заведи Фло и Марселина в спалнята — нареди Тоби и изчака, докато те изпълниха заповедта му.
После взе ръцете ми, сложи ме да седна на стола и се настани на облегалката така, както правеше Дънкан. Правеше. Минало време, Хариет, минало.
— Той не може да постъпи така — казах.
Никога не бях виждала Тоби толкова сериозен, безмилостен и студен.
— Напротив, Хариет, може. Сержантът смята, че Фло вероятно няма никакви роднини или близки. Сигурен е, че майката е умряла вследствие на пиянска свада с любовника си, който не е баща на детето. Той лично вярва, че Фло е едно доста занемарено дете, за което не са полагани никакви грижи, и е живяло в един много лош дом. Също така е убеден, че не е наред с главата. И веднага след като се върне в управлението, ще се обади на службата за закрила на децата и ще им препоръча Фло да бъде поета под опеката на държавата от този момент нататък.
— Не може! Той не може да направи това! — извиках аз. — Фло няма да оцелее извън Къщата! Ако бъде отведена оттук, тя ще умре!
— Забравяш най-важния фактор, Хариет. Фло е била в стаята, когато е извършено убийството, и е използвала кръвта, за да рисува по стената. Това е обвинение — отговори безпощадно Тоби.
Моят любим приятел да ми говори по този начин! Имаше ли някой, поне един човек, който да облече тогата в нейна защита, освен мен?
— Тоби, Фло е само на пет години! — казах. — Какво бихме направили ти или аз на тази възраст при подобни обстоятелства? През целия й живот са й позволявали да драска по стените. Кой знае защо е използвала кръвта? Може би е мислела, че така ще успее да върне майка си обратно към живота. Те не могат да ми вземат Фло, не могат!
— Могат и ще го направят — отвърна намръщено Тоби и отиде до печката, за да сложи чайника. — Хариет, в момента играя ролята на адвокат на дявола, това правя. Съгласен съм, че Фло не може да живее извън Къщата, но няма човек, облечен с власт, който да погледне на нещата от тази гледна точка. Сега върви и доведи Папи и Фло. Ако не искаш да пиеш бренди, чаят е следващото най-добро нещо.
Те взеха Фло от мен около обяд, две жени от службата за закрила на децата. Достатъчно прилични жени, като се има предвид колко гадна е работата им. Направо е ужасна. Фло отказа да контактува с тях, по какъвто и да е начин, дори и след като им предложих да я наричат Фло, а не Флоранс. Мога да се обзаложа, че в свидетелството й за раждане, ако изобщо има такова, пише Фло. Познавайки обаче мадам Делвекио Шварц, най-вероятно няма. Ангелско котенце. Ангелско котенце. Тя не позволи на никоя от жените да я докосне, не се поддаде, докато те я примамваха, придумваха, молеха, убеждаваха. Залепи се за мен като неумолимата смърт и притисна лицето си в скута ми. Накрая решиха да я упоят с хлоралхидрат, но тя повръщаше при всеки опит, дори когато запушиха носа й.
Джим и Боб слязоха при нас, макар че никак не исках да го правят. Отговорната дама ги изгледа от главата до петите сякаш бяха мръсна измет и сигурно си отбеляза още една черна точка за Къщата, която имаше само една подходяща баня и тоалетна за обслужване на четири етажа. И защо Фло била боса? Нямала ли обувки? Това изглежда притесняваше двете натрапници най-много от всичко. Когато, след четвъртия опит с хлоралхидрат, Фло напусна прегръдките ми и затича из стаята като птичка, която е влетяла вътре и не може да излезе, блъскайки се в стените, печката, мебелите, аз застанах срещу жените със стиснати юмруци. Но Тоби ме сграбчи и двамата с Джим ме изтикаха навън.
Накрая решиха да направят на Фло инжекция с паралдехид, което винаги върши работа. Тя се отпусна, жените я вдигнаха и изнесоха навън, аз се тътрех след тях, а Тоби ме държеше.
— Как ще я намеря? — попитах.
— Обадете се в службата за закрила на децата.
Настаниха я в колата си и последното, което видях от моето ангелско котенце, бе нейното застинало, малко бяло личице, докато отпътуваха.
Всички предложиха да останат и да ми правят компания, но аз не исках да виждам никого, най-малкото Тоби, който бе най-настоятелният. Пищях и виках по него да си върви! Да си върви! Да се маха! Докато накрая си отиде. Папи допълзя след малко, за да ми съобщи, че Клаус, Лернър Чусовиц и Джо Драйър от щанда за алкохол в „Пикадили Пъб“ са горе в стаята на Клаус и искат да знаят как съм, дали могат да помогнат с нещо. Благодаря, всичко ми е наред, не се нуждая от нищо, казах. Носът ми все още беше пълен със сладката болнична миризма на паралдехида.
Около три отидох в спалнята си да се обадя в Бронте. Мама и татко трябваше да научат какво е станало, преди историята да се появи във вестниците, макар че (предполагам) на едно пиянско убийство и самоубийство в Кингс Крос навръх Нова година едва ли щеше да бъде отделено повече от два реда на десета страница. Когато вдигнах слушалката, открих, че няма сигнал — телефонът беше изключен от контакта. Сигурно, когато ме е слагал в леглото предната нощ, Тоби го бе изключил. В момента, в който го включих, започна да звъни като бесен.