Но аз не можех да почувствам скръб, не можех да плача, нито да жалея. Имаше прекалено много неща за вършене. Къде беше Фло? Как бе прекарала нощта? Първата нощ в живота й извън Къщата.
Задача номер едно бе да се обадя в „Куинс“ и да съобщя на дежурния, че няма да отида на работа. Не дадох никакво обяснение, просто се извиних и затворих, докато телефонът все още писукаше в ръката ми. Нямаше смисъл да правя това и за Папи, тя бе приключила с договора си в „Роял Куинс“ в деня преди Коледа. На хоризонта се мержелееше Стоктън.
Облякох се и слязох да видя дали е будна, отворих вратата й и като видях, че спи, затворих и продължих нагоре. Не влязох в предната стая, не посмях дори да погледна в нея. Вместо това огледах останалите стаи, които мадам Делвекио Шварц държеше за свое ползване, три на брой. Една ужасна спалня за нея, стените не се виждаха от книги — почти като у Папи. Но какви книги само! Дали бе посветила Харолд в тази своя тайна, или той също не знаеше?
— Сега вече знам как го правеше, ти, стара вещице! — казах, усмихвайки се. Албумите бяха пълни с изрезки от вестници за политици, бизнесмени и техния личен живот, скандали, трагедии, фобии, като най-старите датираха отпреди 30 години. „Кой кой е“ за всички английски говорещи народи. Алманаси. Съдебни процеси. Официални публикации на федералния и на щатските парламенти. Всичко, което е сметнала, че може да й бъде полезно — от австралийски биографи до списъци на асоциации, институции, дружества. Истинска златна мина за един гадател.
До нейната спалня имаше малка ниша за Фло, обзаведена със старо желязно детско креватче, върху което имаше само гол дюшек, и шкаф с чекмеджета — нито една картинка на кукла или котенце, или от приказка, никакъв знак, че мястото е обитавано от дете, с изключение на драсканиците по стените. Приличаше повече на кът на сираче, умряло в някоя болница или дом за изоставени деца, отколкото на стая на живо дете, и аз потръпнах от ужас. Защо бе свалила чаршафите от леглото? Нима е знаела, че Фло ще бъде отведена оттук? Това съобщение ли беше? Означаваше ли, че ако бъде откъсната от живота си в Къщата, Фло ще умре?
Кухнята представляваше тясно помещение, в което не бе възможно да се приготви добра храна. Оборудването беше старо, изпочупено, изтъркано, очукано, обелено.
Какво я бе направило толкова безразлична към собствените й удобства? Каква беше тази жена, която не се грижеше за собственото си гнездо?
Напуснах апартамента й и се върнах долу с чувството, че мистерията става все по-голяма, че смъртта на мадам Делвекио Шварц е само началото на един безкрайно разклонен лабиринт.
Папи вече се бе размърдала, така че я поканих да дойде при мен, за да пием кафе и да закусим. Да, точно така — закуска. Имахме толкова много неща за вършене и това изискваше сила и здраве.
Джим и Боб се обадиха, тръгвайки за работа, като казаха, че са готови да си останат вкъщи, ако имам нужда от тях, но аз ги отпратих. Когато се появи Тоби, направих същото, но той не ме послуша, а влезе вътре и застана готов за бой.
— Ще имаш нужда от мен днес — рече упорито. Лицето му бе съвсем бледо, брадичката непокорно вирната, очите чисти и блестящи.
В отговор станах и го прегърнах. Той също ме прегърна. Силно.
— Съжалявам за вчера, но някой трябваше да го направи — промълви Тоби.
— Да, знам. Седни, имаме да уточняваме много неща.
— Като да приготвим тялото й за погребение, да потърсим завещание, да открием къде са завели Фло, с което и ще започнем — заяви той.
Но първо тримата свършихме най-мръсната и ужасна работа. Качихме се горе и почистихме предната стая.
Тоби се свърза с полицията и разбра, че тялото на мадам Делвекио Шварц няма да бъде освободено за погребение, докато съдебният следовател не си свърши работата — което щяло да продължи от една до три седмици. След това излезе на улицата, за да потърси Мартин, лейди Ричард или някой друг, който можеше да знае разни полезни неща, като погребални бюра, процедури и други такива, свързани със смъртта. Колко невежи сме за подобни неща, докато не ги преживеем сами и не ги изпитаме на гърба си, а никой от нас досега не беше се сблъсквал със смъртта. Бащата на Тоби бе умрял в поредната ферма в прериите на Австралия, господин Шварц бе починал, докато Папи била в Сингапур, а моето собствено семейство не бе загубило нито един член, откакто съм се родила.