Телефонирах на службата за закрила на децата, откъдето, след като не можах да ги убедя, че съм или близък роднина, или далечен такъв, отказаха да ми дадат информация за Фло, с изключение на уверението, че била добре и за нея се грижели в едно неспециализирано заведение.
— Само не „Ясмар“! — извика Папи, когато затворих. Седнах с подкосени крака.
— Господи, не бях помислила за „Ясмар“!
— Фло вече е на пет години, Хариет, може да бъде изпратена в „Ясмар“.
Това беше сиропиталище, където биваха изпращани бездомни и проблемни деца, докато не бъде изяснено бъдещето им. Напоследък то бе обект на язвителна критика от страна на обществото, защото не бяха направени никакви усилия да се разделят безпомощните жертви на обстоятелства като Фло от закоравелите, изключително диви и понякога склонни към насилие момичета, които биваха арестувани и изпращани там за различни провинения, започвайки от проституция и завършвайки с убийство.
Така че се обадих на Джо — адвокатката, в нейната кантора и започнах въпроса си с това какво ще стане, ако не бъде намерено завещание.
— Ако няма завещание или не е посочен наследник, тогава се назначава обществен попечител. Ще пуснат обява във всички правни списания, адресирана към всеки, който може да притежава завещанието, и ще направят разследване относно имотното й състояние. Търсете документи, както и завещание, Хариет, а аз ще видя какво мога да направя — отговори ми Джо с такъв ясен и звънлив глас, че си представих как гредите на покрива в съда треперят от него.
— Все още недей — прекъснах я аз. — Можеш обаче да ми намериш името на някоя фирма, която е специализирана в дела за получаване на настойничество над дете. Ако интуицията не ме лъже, няма да намерим завещание, нито пък общественият попечител ще открие такова. Искам да получа настойничеството върху Фло.
Тя не отговори много дълго време, накрая въздъхна и попита:
— Сигурна ли си, че го искаш?
— Абсолютно — отговорих.
Джо обеща да ми намери такава фирма и затвори.
След това започнахме да търсим завещание. Клаус дойде отнякъде и ни помогна да отворим и разлистим всяка книга, да обърнем всяка страница в албумите с изрезки, да проверим с пръсти всяка изрезка — да не би под нея да има скрито нещо. Нищо, нищо и нищо. Намерихме само документ за собственост на имот на Виктория стрийт 17, което бе много странно. Не 17-в, а 17.
— Означава ли това, че тя притежава всичките пет къщи? — попита изумено Папи.
— Със сигурност не — отвърна Клаус. — Тя не е богата.
Под стълбите, точно зад кутията с евкалиптов сапун, който използвахме, за да търкаме предната стая, имаше дървено сандъче, на което първоначално не обърнахме внимание, смятайки, че е празна кутия от инструменти. След това отчаянието накара Тоби да се върне и да го отвори. Той го постави върху малката пейка в кухнята на мадам Делвекио Шварц и вдигна капака така, сякаш очакваше нещо да изскочи отвътре. Като се почне от Дракула и се стигне до обикновен хартиен клоун.
Съдържанието се оказа едно старо, но неупотребявано синьо одеялце от ангорска вълна, огромен синьо-лилав кристал, седем чаши за коняк — все още в опаковките си, бял мраморен модел на бебешка ръчичка до сгъвката на лакътя и много банкови спестовни книжки.
Тоби отвори няколко от тях и ги разгледа, не вярвайки на очите си.
— Божичко! — възкликна. — Всяка съдържа около 1000 лири, това е сумата, която можеш да имаш като спестявания без облагане с данъци, без никой да има право да ти задава въпроси.
В крайна сметка преброихме повече от сто книжки, макар че не ги отворихме. Защо, когато отговорът беше съвсем ясен? Очевидно имаше система; на всеки три години тя се е връщала в един и същ клон на една и съща банка, за да открива нова сметка и през последните двайсет години бе открила поне по една депозитна сметка във всеки офис, кантора или клон на всяка банка в Сидни. От Ливърпул до Кронула, от Хорнсби до Перит, дори и в Сините планини.
— Е, добре, на Фло със сигурност няма да й липсва нищо — рече Тоби, като ги подреди в празната кутия, опакова я с кафява хартия и я завърза с връв — мадам Делвекио Шварц пазеше километри връв и листове използвана кафява хартия, която внимателно изглаждаше и сгъваше отново.