Та този екземпляр стара мома ми се представи и аз й се представих на свой ред. Мис Фарфър, или Артър, или Фарфин, нещо, което звучеше като Арф-Арф произнесено с едва изцеден през устните глас. Така че аз я нарекох мис Арф-Арф и тя отговори на това име, без дори да забележи. След като отключих вратата, тя ме последва вътре, но не можах да видя реакцията й при вида на драсканиците на Фло по стените и занемарената грозота на коридорите в Къщата. След това, по закона на Мърфи и както само късметът може да подреди нещата, стигнахме до открития страничен пасаж точно в момента, в който мадам Фуга избра да се кара на Истина.
— Ти, шибана глупава кучка! — бяха единствените различим думи, слава Богу, но подозирам, че бяха повече от достатъчни.
— Каква е тази къща? — попита старата мома, докато отварях моята врата.
— Частен хотел — отговорих и я набутах в хубавия си розов апартамент. Тук тя ме информира, че е дошла, за да инспектира последното жилище на Флоранс Шварц. Последното жилище.
— Идвах всеки ден от вторник до днес, но в къщата нямаше жива душа — осведоми ме свадливо тя.
О, Боже! Започнахме с лош старт и става все по-лошо. Отнякъде се появи бележник и тя започна да записва, докато аз й обяснявах естеството на Къщата, квартирантите, кои сме, какво работим, колко време живеем тук, колко добре познаваме мадам Делвекио Шварц и Фло, която мис Арф-Арф настояваше да нарича Флоранс. От въпросите й беше очевидно, че вече се бе съвещавала с двойката дами, които бяха взели насила моето ангелско котенце. Носила ли е някога Фло обувки? Защо не говори? Какъв режим е спазвала? Какво е било отношението на майка й към нея?
Трябва да благодаря на Бога за здравия разум на Папи по отношение на окултните предмети, защото мис Арф-Арф преобърна жилището на мадам Делвекио Шварц с краката нагоре и не остави нито едно чекмедже неотворено и непроверено. Какво ли би казала, ако знаеше, че съвсем неотдавна Фло все още сучеше от гърдите на майка си? Която пък бе гадателка. Но това си е наша тайна.
Отказах да й позволя да нахълта в апартамента на Джим и Боб, както и в стаята на Клаус, защото те отсъстваха. Това не й хареса, но трябваше да го преглътне. Обаче доста се ядоса от реакцията на Тоби на молбата й да влезе и да огледа неговите покои.
— Я върви по дяволите! — извика той и затръшна капака, който водеше към тавана му. Стълбата бе вдигната и до владенията му нямаше достъп.
Оставих предната стая за последно, надявайки се, че може да я забрави, но мис Арф-Арф не пропусна местопрестъплението. Мястото, където бе извършено убийството.
Което се оказа много разочароващо за нея. Ние я бяхме почистили съвестно, до такава степен, че дори драсканиците на Фло по стените едва-едва се забелязваха. Нямаше нито една следа от кървави пръстчета, нито едно петно или мазка.
— Обаче аз видях полицейските снимки — рече ехидно тя.
На езика ми бе да я изпратя и аз по дяволите, но не посмях. С нерешената съдба на Фло всичко, което казвах, на когото и да е от службата за закрила на децата, трябваше да бъде приятелско, мило, открито, искрено и уравновесено. Така че завърших нашата обиколка като й предложих чаша чай. Мис Арф-Арф прие.
— Като се има предвид нездравословното местонахождение на тези помещения и състоянието на личното жилище на майката на Флоранс, скъпа моя госпожице Пурсел, вие сте си обзавела много уютно и приятно гнезденце — каза тя, хрупайки една от моите бисквити, останали от Нова година. Никакво топене за нея!
Казах й, че имам намерение да кандидатствам за настойничество над Фло.
— О, безсмислено! Това никога няма да стане! — заяви ми категорично тази харпия.