Попитах я какво има предвид и тя ми обясни, че за Флоранс се грижат много добре там, където е в момента (без да спомене мястото — то можеше да бъде в Мелбърн или Тимбукту, съдейки от начина, по който говореше), така че за настойничеството не може да се говори, докато не се установи окончателно, че няма завещание или живи роднини.
— Което може да отнеме много месеци — завърши тя. Погледнах в белезникавите сини очи и разбрах, че ако започна да пледирам красноречиво с всички емоционални паузи и подчертавания, опитвайки се да й обясня, че Фло ще умре, ако не се върне скоро в Къщата, шансовете ми да получа детето щяха да се изпарят моментално.
— Не защото са нехуманни — казах по-късно на Тоби, когато се качих на неговия таван, — те просто изпълняват правила, при което индивидуалните обстоятелства се стопяват.
— Разбира се — изръмжа той, рисувайки синьо каучуково дърво в сечище в картина от хотелски тип. — Те са служители на обществото, Хариет, а служителите на обществото не клатят лодката, в която седят. Всичко се решава от сивите духове на някой комитет. Докладът на госпожица Арф-Арф ще влезе в папката на Фло заедно с всички други доклади и когато тя стане достатъчно дебела, ще бъде изпратена горе за решение.
— Дотогава Фло ще бъде мъртва — промълвих и избърсах сълзите си.
Той остави четките и дойде да седне срещу мен на твърдия стол, който премести напред, наведе се и махна падналия кичур коса на челото ми.
— Защо я обичаш толкова много? — попита. — Искам да кажа, че тя е сладко и мило хлапе, макар и да е малко странна, но всеки ще си помисли, че е твое дете, заради начина, по който говориш за нея. Ти ме наричаш обсебен и вманиачен, но Фло представлява много по-голямо обсебване за теб от всичко, което мога да си представя.
Какъв отговор би го накарал да проумее колко е специална Фло?
— Трудно е за всеки, който не разбира повелите и пътищата на сърцето, да проумее. Но истината е, че просто я погледнах и в същия миг я заобичах — отговорих.
— Не, не е трудно — рече Тоби. — Лесно е — аз не съм незапознато пътищата на сърцето. — Той ми подари една прекрасна усмивка и отново прибра косата ми зад ухото. — Добре, Хариет, щом трябва, върви и се бори за това с цялата енергия и ентусиазъм, които можеш да събереш, дори във времена като тези. Но ми направи една услуга — помисли и за твоя живот. Ако вземеш Фло, никога няма да си свободна.
Това беше истина. Но тук нямаше противоречие и тъкмо това не можеше да види Тоби. Фло означава всичко за мен и си струва дори загубата на свобода. Не бих отишла на кладата заради Дънкан Форсайт или за който и да е друг мъж, но за Фло? Тя е моето ангелско котенце. Моето дете.
Понеделник, 9 януари 1961
Пристигнах в кантората на господата Партингтън, Пилкингтън, Пърблинд и Хъш на Бридж Стрийт точно една минута преди определената ми с господин Хъш среща, който, според онова, което неговата невероятно надменна секретарка ми каза, обикновено не се виждал с клиенти след четири часа. Извиних се, че причинявам неудобство на господин Хъш — колко полезно нещо е да работиш в болница! Ако боклукчията ми направеше забележка за вдлъбнатината в капака на консервната кутия, която съм изхвърлила, щях да сложа ръце зад гърба си, да се изправя и да се извиня. Това е много по-лесно от опитите да обясниш или да спориш, защото си прав. Невероятно надменната секретарка беше доволна от отговора ми, огледа ме с оскъдна усмивка, приличаща на котешко дупе, цялата в бръчки и гънки, и ми каза да седна и да чакам. Правните фирми са в аматьорската лига в сравнение с болниците, осъзнах аз. Ако имах половин час на разположение, можех да накарам секретарката мис Худжар да скача през обръчи. Интересното е, че правните фирми също са пълни със стари моми. Как ли щеше да се оправи светът на бизнеса без тях? И какво ли щеше да стане, когато дойдеше времето на моето поколение, което в много по-голям процент бе омъжено? Щеше да има частни секретарки и шефове на отдели, опитващи да се справят с болни деца, липсващи съпрузи и с работата си едновременно. Уха!
Господин Хъш приличаше на касапин. Едър и мускулест, с цъфтящ в пурпурни цветове пиянски нос. След един кратък поглед реших, че е изключително стриктен в работата си — сигурно отделя всеки грам тлъстина, всяко едно сухожилие, докато не остане нищо, освен чист, червен мускул. Впуснах се в моята история, без каквито и да е предисловия или встъпителни думи, разказах я гола и неукрасена с цветове и слава и завърших с думите:
— Искам да получа настойничество над Фло, господин Хъщ.
Той беше невероятно впечатлен от цялата ми ясна логика — не ми казвайте, че не мога да манипулирам мъжете!