— Първо няколко подробности от лично естество, госпожице Пурсел. На колко сте години? Какво работите?
— На двадесет и две и съм квалифициран рентгенов лаборант.
— В състояние ли сте да си позволите нещо, което може да се окаже скъп съдебен процес?
— Да, сър.
— Значи имате лични средства.
— Не, сър. Имам спестени достатъчно пари, за да посрещна правните разноски.
— Вашият отговор показва, нямате друг източник на средства, освен работата си. Така ли е?
— Да, сър — прошепнах и крилете ми бързо се прекършиха.
— Омъжена ли сте? Или сгодена?
— Не, сър — прошепнах още по-тихо. Знаех накъде бие.
— Хммм. — Той почука по зъбите си с един молив.
Сетне ми обясни, че съществуват много видове настойничество — осиновяване, опека, предложение за приемни родители и дом.
— Честно казано, госпожице Пурсел, вие не сте подходяща, за което и да е от тези три — каза, точейки сатъра, без да има нищо лично против мен. — В тази държава, дори след обстойно разследване, няма да откриете нито един случай на даване на настойничество върху дете на неомъжена, работеща жена без кръвна връзка между тях. Вашата младост също представлява силен коз срещу настойничеството. Вероятно би било по-мъдро още отсега да оттеглите молбата си.
В душата ми се заби ново желязо, аз цялата настръхнах и го загледах гневно.
— Не, няма! — извиках. — Фло ми принадлежи, точно това искаше и майка й. Не ме интересува какво трябва да направя, за да взема, и това е. Но ще си я върна! Ще го направя!
Той стана от стола, заобиколи бюрото си и се наведе, за да целуне ръката ми.
— О, виж ти, какъв боец сте била, госпожице Пурсел! — възкликна. — Очертава се да бъде страхотно забавно! Обичам да разклащам основите на институциите! Сега ми кажете останалото, защото има още много, нали?
Разказах му толкова от останалото, колкото мислех за благоразумно. Да, харесах го, но не чак толкова, че да му поверя информация за ясновидския бизнес на майката и сученето до петгодишна възраст на дъщерята. Признах му само за банковите книжки, за документите, от които се виждаше, че притежава цялата Виктория Стрийт 17, за липсата, на каквито и да е документи от сорта на брачни свидетелства до квитанции за данъци. Той хареса всичко толкова много, че заприлича още повече на касапин. Можех да видя как мозъкът му работи върху нова рецепта за наденички, направени от чиновниците в службата за закрила на децата.
Когато се разделихме, господин Хъш бе обзет от личен интерес и обеща да се заеме с търсенето на завещание, на следи от евентуални роднини, наблюдение на обществения попечител и някои или всички служби, които щяха да започнат да душат наоколо като прасета за трюфели по дирите на нещо, което можеше да се окаже твърде голямо и вероятно незаконно богатство.
Така премина моето първо докосване до една правна фирма, ако ли не до закона. Благодарение на синдрома на Уили, Норм, Мърв и детективите, разследващи убийство, аз имах значително повече опит със закона, отколкото повечето момичета на моята възраст, които не са от занаята с плътта.
Не беше ми минало през ума, че хората, които имаха власт над Фло щяха да ме сметнат за неподходящ настойник. Не подозирах, възрастта ми, необходимостта да работя, за да се издържам и нея, както и социалното ми положение на неомъжена са по-важни от такива абстрактни понятия като любовта. Което просто ми показа колко съм глупава. Обяснението бе в онези жени от службата закрила на децата, които бяха загрижени повече за обувките на Фло, отколкото за любовта. Господи, та това беше нелепо! И напълно погрешно! Да сложиш знак за равенство между обувките и любов?
Всичко, което знам, е, че ако не прибера Фло в Къщата, тя ще умре. Ще угасне, оставяйки онези, които имат власт над нея, да се чудят какво е станало. Защото те просто не знаеха и нямаше да узнаят.
Сряда, 11 януари 1961
Разследването се проведе тази сутрин. Нищо. Всички бяхме повикани, за да свидетелстваме. Не, не бяхме забелязали никакво по-особено напрежение между господин Уорнър и неговата любовница мадам с неизвестно малко име Делвекио Шварц. Дори Папи не можеше да каже никакво първо име. Отсъствието на Чъкър и Мардж бе надлежно отбелязано, но полицията бе на мнение, че те не са замесени. Присъдата бе: убийство и самоубийство. Случаят беше приключен. Можехме да си приберем тялото на мадам Делвекио Шварц, за да го погребем. Никаква кремация! Значеше ли това, че можеха да го изкопаят наново, в случай че излязат нови доказателства? Или ново разследване? Да, сигурно, така решихме всички.