Как щеше да се въргаля от смях тя при тази гледка! Точно когато свещеникът застана пред гроба, за да започне опелото, се изви адски горещ вихър и изсвири като сатанинска въздишка, вдигна полите на расото около лицето му и запокити очилата му надалеч. Той почти щеше да падне върху ковчега, който бе чист, без цветя, само един венец. Бяхме постигнали съгласие, че мадам Делвекио Шварц не би оценила такива традиционни украшения като цветя, тъй като очевидно не бе преминала точно и напълно в отвъдното. Нощното препускане из коридора и изблиците от смях вече не бяха нищо ново, докато дойде време да я погребем. Сега ние се събуждахме от стъпките и смеха й, въздишахме и заспивахме отново.
Шестима мъже поставиха въжетата под ковчега, вдигнаха го достатъчно, за да може ужасеният погребален агент да издърпа летвите, сетне го свалиха с още „Мамка му!“ и „Мили Боже!“ в гроба. След като стигна дъното, аз пристъпих напред и поставих дървеното сандъче върху него. Решихме, че тя би искала да вземе със себе си синьото ангорско одеялце, огромния лилав кристал, мраморната ръчичка до лакътя и седемте тумбести чаши за коняк. Никой не хвърли буца от тъжната рокуудска пръст върху него. Ние просто си тръгнахме и оставихме на гробарите, които стояха и гледаха със страхопочитание, да я заровят.
— Гърбът ми се изкриви! — изхленчи Мърв.
— В смъртта е по-тежка, отколкото като беше жива — произнесе тържествено Клаус.
— О, мамка му! Пуснах си бримка на чорапа! — простена лейди Ричард.
— Поне е на сянка — рече Тоби, посочвайки дръвчето.
— Забележително! — каза Джо Драйър, като избърса сълзите си — Незабравимо!
Всички си отидохме у дома и направихме парти на тавана на Тоби.
Чудя се кой ли ще погребе Харолд. Питайте ме дали ми пука.
Събота, 14 януари 1961
Имам тъжен ден. Непоносим след вчера. Направи ми впечатление като нещо наистина необичайно как всичко така се подреди, че да погребем мадам Делвекио Шварц точно в петък, тринайсети. Последното подобно съвпадение е било през май, а следващото чак през октомври. Нещо като знак, предзнаменование, като появата на Марселина в моя живот. Наистина ли събитията стават случайно! Бих искала да знам.
Тоби замина, за да види дали колибата му в Уентуърт Фолс не е попаднала в горски пожар, Джим и Боб отпрашиха нанякъде с мотора, а Клаус отиде в Боврал с Лернър Чусовиц, който се чувстваше малко обиден, защото не му позволиха да носи ковчега. Но той е такъв тъничък и слабичък, като тръстика. Само кожа и кости. Много нереален и свенлив.
Папи си бе вкъщи, така че вечеряхме заедно. Този понеделник тя започва с останалите стажанти в болницата „Вини“. Слава на Бога, че Стоктън бе изключен от уравнението. Или по-точно слава на призрака на мадам Делвекио Шварц. Папи искрено вярва, че старата вещица се е материализирала и е говорила с нея, макар че аз не мога да го повярвам. Да, чувах и продължавам да чувам разходките и смеховете й, но все още мисля, че те са нещо, което Фло предизвиква и генерира.
— Извади ли кристалното кълбо и картите? — попита ме Папи.
— Господи, не! Те са в бюфета при сиренето „Тилситър“.
— Хариет, това няма да й хареса, ама никак. Кълбото и картите трябва да бъдат употребявани, в противен случай ще изгубят силата си.
Нищо не можех да направя, трябваше да ги извадя, да ги сложа на масата в мръсните им копринени обвивки, макар че отказах да ги наредя или да гадая с кристала.
— Ще ги използвам от време на време, но не искай повече от мен — казах твърдо. — Тя ми призна, че са трик, а и всички онези книги в стаята й говорят, че наистина е така.
— Някога беше — отвърна невъзмутимо Папи. — Но това бе преди много години, преди да осъзнае, че притежава силата. Книгите са все още там, защото не можеше да изхвърли нищо.
— Книгите трябва да бъдат актуализирани. Фло всъщност притежава силата.
— Вероятно ги е запазила като част от наследството на Фло — продължи убедено Папи. — Дори Фло трябва да се научи да пълзи, преди да проходи. Те са там заради нея, за да ги изучи по-късно.
— Що за глупости! Сигурна съм, че мадам Делвекио Шварц знаеше, така както и аз, че Фло никога няма да чете, нито ще говори — възразих. — А що се отнася до ясновидството, надявам се ти да ми разкажеш как работеха Фло и майка й.