Но Папи не можеше да ми каже нищо, защото не знаеше. Никога не била присъствала на техни сеанси с клиент. Нито пък, добави бързо, наблюдавайки изражението на лицето ми, някой клиент би дискутирал тези сеанси с мен.
Ние закрихме телефонния пост на мадам Делвекио Шварц и след няколко бележки с отчаяни молби от клиентки, които бяха оставени на пода в предния коридор, закачихме на външната врата малка обява, в която съобщавахме, че мадам Делвекио Шварц се е пренесла на оня свят: „Тя ни напусна и премина в отвъдното.“ Това беше краят на посещенията. Какъв ужас само, като си помислиш как някоя от онези луксозни дами от Пойнт Пайпър, Воклуз, Килара, Пимбъл можеше да се срещне с някой от службата за закрила на децата или с обществения попечител на стълбите в Къщата!
Папи изглежда добре, тонизирана. Възстановила е загубеното тегло и е потънала до гуша в работа в курса за обучение. Въпреки че част от мен иска тя да спомене поне една дума за бебето или Езра само за да започне да сваля мъката от себе си, друга част е много щастлива от нейното мълчание, защото то очевидно показва, че е решила да заключи миналото завинаги в преддверието на ада.
Четвъртък, 2 февруари 1961
Тук има замесени скрити сили! Вижте последната дума от последните ми записки преди почти три седмици. Преддверието на ада. Ето къде живеем напоследък — в преддверието на ада. Мина почти месец от смъртта на мадам Делвекио Шварц и все още няма нито дума за нищо. Фло сякаш изчезна от лицето на земята. Макар че не е минал нито един ден, без да питам за нея по телефона и телефонистките в централата на службата за закрила на децата сигурно вече познават гласа ми не по-зле от своите собствени гласове, аз не съм постигнала нищо и не знам къде е тя. Да, госпожице Пурсел, Флоранс Шварц е здрава и щастлива. Не, госпожице Пурсел, нашата политика не позволява посещения при децата, докато не бъде осигурено бъдещото им благополучие… Дър-дър-дър! Има опасност да загубя търпението си, макар че не мога да си го позволя. Ами ако пазят записи на моите обаждания и някой ден някой мой остър или гаден коментар бъде използван срещу мен? Те вече са въоръжени с младостта ми, липсата на пари и това, че не съм омъжена, и ще го използват. В името на Фло трябва да остана любезна и само загрижена. О, бих искала любовта да има значение в света на чиновниците! Но тя няма, защото не е нещо, което можеш да видиш, почувстваш или претеглиш. Разбирам. Много по-лесно е да се говори за любовта, отколкото да отдадеш всичките си сили за нея.
От господин Хъш научих, че все още не се е появило завещание, че раждането на Флоранс Шварц не е вписано в официалния регистър, че няма никакви доказателства жена на име Делвекио се е омъжила някога за някой на име Шварц. Всъщност излиза, че господин Шварц, оня срамежлив и невзрачен еврейски джентълмен, изобщо не е съществувал. Бяха се свързали или щяха да го направят в близко бъдеще с всеки, който носи името Шварц от избирателните списъци. Целият Нови Южен Уелс бе проверен, но нито един мъж на име Шварц не призна, че е баща на Фло. Нямаше нито един смъртен акт на името Шварц и нито един мъртвец, който да подхожда за баща на Фло! След като говори с Папи, господин Хъш реши, че нашият господин Шварц в действителност е имал друго име, под което е бил роден, женен и умрял.
Бедата бе, че Папи бе заминала за Сингапур за цели десет месеца — десетте месеца, които имаха огромно значение за мистерията с господин Шварц. Тя бегло си спомняше, че някакъв срамежлив и невзрачен на външен вид мъж се бил нанесъл в стаята, която по-късно бе известна като стаята на Харолд. Но той не се сблъсквал с нея и мадам Делвекио, както се наричала тогава, никога не споменавала за него. Когато се върнала от Сингапур, заварила в Къщата само мадам Делвекио Шварц и новороденото бебе. Мистериозно и още как! Господин Хъш беше очарован.
Общественият попечител сега е кучето пазач на нашето адово преддверие, но това е най-безличното и неидентифицирано куче пазач. Трябва да плащаме наемите си на всеки четири седмици с чек или в брой по пощата, като цитираме гражданския си номер. Всички ние разбираме, че кучето пазач просто изчаква невероятната каша от дела на мадам Делвекио Шварц да бъде подредена, преди да бъдат взети позитивни мерки. В края на краищата в някоя от прашасалите папки на някой изкуфял адвокат можеше да има забравено завещание. Ние просто изчаквахме в преддверието на ада върху главите ни да се стовари някакъв вид брадва или сатър. Може би меч.