Мис Лосън остана на прага, загледана след тях с доста глуповата усмивка на лицето. Зад нея един глас каза с кисел тон:
— Тези калъфки за възглавници, които ми дадохте, мис, не са комплект.
— Какво? Колко глупаво от моя страна…
Мини Лосън се върна отново към домакинските си задължения.
Емили Аръндел, придружена от Боб, вървеше царствено по главната улица на Маркет Бейзинг.
Обиколката ѝ бе наистина царствена. Във всеки магазин, в който влизаше, собственикът се втурваше да я обслужи.
Тя бе мис Аръндел от Литългрийн Хаус. Тя бе „една от най-старите ни клиентки“. Тя бе „от старата школа. В днешно време няма много като нея“.
— Добро утро, мис. За мен е удоволствие да направя нещо за вас… Не е крехко? Ами, съжалявам. И на мен така ми се стори… Да, разбира се, мис Аръндел. Щом вие го казвате, значи е така… Не, не бих си и помислил да ви изпратя „Кентърбъри“, мис Аръндел… Да, лично ще се погрижа, мис Аръндел.
Боб и Спот, кучето на месаря, се въртяха бавно в кръг с наострени уши и тихо ръмжаха. Спот бе силно куче, чиято порода едва ли можеше да се определи. Знаеше, че не бива да се бие с кучетата на клиентите, но си позволяваше да им намекне на каква кайма би ги направил, ако му се отдаде възможност. Боб, куче с дух, му отговори подобаващо.
— Боб! — извика го рязко господарката му и те продължиха нататък.
В магазина за зеленчуци се състоя среща на две благочестиви личности. Възрастна дама със сферична форма, но със същата изявена царственост, каза:
— Добро утро, Емили.
— Добро утро, Каролайн.
— Да не би да очакваш младите си роднини? — попита Каролайн Пибоди.
— Да, всичките. Тереза, Чарлз и Бела.
— Значи Бела е тук, така ли? А съпругът ѝ?
— Да, и той.
Отговорът ѝ бе лаконичен, но подчертаваше нещо, което беше известно и на двете дами.
Бела Бигс, племенницата на Емили Аръндел, се бе омъжила за грък. А членовете на семейство Аръндел, за които се знаеше, че са „от добър произход“, просто не се женеха за гърци.
С дискретно успокояващ тон (защото, разбира се, за такова нещо не се говори открито) мис Пибоди заяви:
— Съпругът на Бела е много умен и има очарователни обноски!
— Обноските му наистина са приятни — съгласи се мис Аръндел.
На излизане от магазина мис Пибоди попита:
— Вярно ли е, че Тереза се е сгодила за младия Доналдсън?
— В днешно време постъпките на младите хора са толкова непредвидими — повдигна рамене мис Аръндел. — Боя се, че ще бъде доста дълъг годеж, ако изобщо нещо се получи. Той няма пари.
— Но Тереза има — възрази мис Пибоди.
— Не е редно един мъж да живее от парите на жена си — рязко отбеляза мис Аръндел.
Мис Пибоди се засмя гърлено.
— Изглежда, в днешно време хората нямат нищо против да е така. Ние двете сме старомодни, Емили. Не разбирам обаче какво намира тя в него. С какво е по-добър от другите превзети младежи?
— Мисля, че е способен лекар.
— С това пенсне и с резкия си говор! По мое време бихме го нарекли „бедния сухар“!
Мис Пибоди замълча известно време, унесена в спомените за елегантните млади мъже с големи бакенбарди от годините на своята младост… После въздъхна и добави:
— Ако младият Чарлз пристигне, изпрати го да ме види.
— Разбира се. Ще му кажа.
Двете дами се разделиха.
Познаваха се повече от петдесет години. Мис Пибоди знаеше за непристойни епизоди от живота на генерал Аръндел, бащата на Емили. Знаеше какъв шок беше за сестрите му сватбата на Томас Аръндел. Имаше ясна представа за някои проблеми, свързани с по-младото поколение.
Но дамите никога не разменяха нито дума по тези въпроси. И двете държаха на достойнството на семейството, на семейната солидарност и на пълната дискретност в семейните дела.
Мис Аръндел пое към дома си, а Боб подтичваше невъзмутимо след нея. Пред себе си Емили Аръндел признаваше нещо, което никога не би признала пред друго човешко същество — неудовлетворението си от по-младото поколение в семейството.
Например Тереза. Нямаше никакъв контрол върху нея, откакто тя получи наследството си на двайсет и една годишна възраст. Оттогава момичето се сдоби с лоша слава. Снимката ѝ често се появяваше във вестниците. Числеше се към едно младо, бляскаво и модно общество в Лондон, което организираше разюздани тържества, като от време на време участниците се озоваваха в полицията. Според Емили подобна известност не подхождаше за член на семейство Аръндел. Всъщност тя съвсем не одобряваше начина на живот на Тереза. Що се отнася до годежа на момичето, чувствата ѝ бяха противоречиви. От една страна, не смяташе, че парвенюто доктор Доналдсън е достатъчно добър за една Аръндел. От друга страна, с тревога осъзнаваше, че Тереза е най-неподходящата жена за провинциален лекар.