— И какво стана?
— О, тя се омъжи за него.
— Сигурно е било голям шок за сестрите му?
— Така си беше! Не искаха да я приемат. Не зная дали мога да ги упреквам, като се имат предвид обстоятелствата. Томас им бе смъртно обиден. Отиде да живее в Чанъл Айландс и повече не се чу нищо за него. Не зная дали жена му е отровила първия си съпруг, но не отрови Томас. Той я надживя с три години. Имаха две деца — момче и момиче. Хубави деца, приличат на майка си.
— Предполагам, че често са посещавали леля си?
— Чак след смъртта на родителите си. Бяха пораснали и ходеха на училище. Идваха през ваканциите. По онова време Емили беше останала сама на света, а те и Бела Бигс бяха единствените ѝ живи роднини.
— Бигс?
— Дъщерята на Арабела. Скучно момиче, с няколко години по-голяма от Тереза. Но стана за смях. Омъжи се за чужденец, който учеше в университета. Гръцки лекар. Изглежда ужасно, въпреки че, трябва да призная, има очарователни обноски. Е, не мисля, че бедната Бела имаше по-добри възможности. Прекарваше времето си, като помагаше на баща си или държеше преждата на майка си. А този господин беше екзотичен. Привлече я.
— Бракът им щастлив ли е?
— Не бих могла да го твърдя със сигурност за който и да било брак! Изглеждат щастливи. Имат две деца с доста жълтеникава кожа. Семейството живее в Смирна.
— Но сега са в Англия, нали?
— Да, пристигнаха през март. Предполагам, че скоро ще се върнат обратно в Смирна.
— Мис Емили Аръндел беше ли привързана към племенницата си?
— Привързана към Бела? О, да, доста. Тя е скучна жена. Изцяло е отдадена на децата си и на нещата около тях.
— Мис Аръндел одобряваше ли съпруга ѝ?
— Не го одобряваше — засмя се мис Пибоди, — но мисля, че харесваше този вагабонтин. Знаете ли, той е умен. Ако питате мен, много добре я забавляваше. Този човек има нюх към парите.
Поаро се изкашля.
— Разбрах, че мис Аръндел е била богата — подхвърли той.
Мис Пибоди се настани по-удобно на стола си и продължи:
— Да, заради това бе цялата суматоха! Никой не предполагаше, че е толкова богата. Ето как стана. Старият генерал Аръндел остави приличен доход, който раздели поравно между сина и дъщерите си. Част от него бе инвестиран отново и, струва ми се, доста удачно. Имаха значително дялово участие в Мортолд. Разбира се, Томас и Арабела изтеглиха дяловете си, когато се ожениха. Другите три сестри останаха да живеят тук и не харчеха и една десета част от дохода си, така че парите им бяха отново инвестирани. Когато Матилда почина, парите ѝ бяха разделени между Емили и Агнес. А когато Агнес почина, остави всичко на Емили. Тя продължи да харчи съвсем малко и беше станала много богата жена преди смъртта си. А сега тази Лосън получава всичко.
Мис Пибоди изрече последните думи някак триумфално.
— Вие изненадахте ли се, мис Пибоди?
— Да си призная, да! Емили винаги открито е казвала, че след смъртта ѝ парите ще бъдат разделени между племенниците ѝ. Всъщност в първоначалното ѝ завещание беше така. Имаше предвидени малки суми за прислугата и разни други неща, но основната част бе разделена между Тереза, Чарлз и Бела. Боже мой, каква суматоха настъпи след смъртта ѝ, когато се оказа, че е направила ново завещание, според което всичко остава на бедната мис Лосън!
— Точно преди смъртта си ли е направила второто завещание?
— Намеквате за чуждо въздействие — мис Пибоди му хвърли остър поглед. — Не, боя се, че не сте прав. Не мисля, че бедната Лосън е толкова умна или смела, за да се опита да направи подобно нещо. В интерес на истината тя изглеждаше точно толкова изненадана, колкото и всички останали, или поне така твърдеше.
Поаро се усмихна на последните ѝ думи.
— Завещанието бе направено десет дни преди смъртта ѝ — продължи мис Пибоди. — Адвокатът заяви, че всичко е било наред. Е, вероятно е така.
— Искате да кажете… — наклони се напред Поаро.
— Измама, ето какво е според мен. Има нещо съмнително.
— Вие как мислите, че е станало?
— Нямам никаква представа! Откъде да зная как се правят тези неща? Не съм адвокат. Но има нещо странно, запомнете ми думите.
— Повдигал ли се е въпрос за оспорване на завещанието? — бавно попита Поаро.
— Мисля, че Тереза се консултира с адвокат. Ама каква полза! От десет души девет биха казали „Недейте!“ Веднъж петима адвокати ме посъветваха да не правя нещо, което бях решила. А как постъпих аз? Не им обърнах внимание и спечелих делото. Застанах на свидетелското място и едно младо лондонско нищожество се опита да ме обърка. Но не успя. „Вие едва ли бихте могли да разпознаете със сигурност тези кожи, мис Пибоди — заяви ми той. — На тях няма марка на производителя.“ А аз му отвърнах: — „Може и да е така, но на хастара има кръпка и ако в днешно време някой е в състояние да направи подобна кръпка, аз ще си изям чадъра.“ Съсипах го напълно! — и мис Пибоди се разсмя от сърце.