— Със сигурност не би трябвало да подозирате слугите.
— Но те получават пари от завещанието, mon cher. Освен това не е изключено да има и други причини — омраза, кавга, безчестие, човек не може да бъде сигурен.
— Струва ми се съвсем невероятно.
— Съгласен съм, че е невероятно. Но трябва да се вземат под внимание всички възможности.
— Тогава би следвало да се спрете на осем души, а не седем.
— Как така?
Почувствах, че ще спечеля точка.
— Трябва да включите и самата мис Аръндел. Откъде бихте могли да знаете, че тя не е опънала въженцето, за да се спъне някой друг от гостите?
Поаро повдигна рамене.
— Казахте една глупост, приятелю. Ако мис Аръндел е поставила капана, самата тя щеше да внимава да не влезе в него. Спомнете си, че тя е паднала по стълбите.
Останах съкрушен.
Поаро продължи замислено:
— Последователността на събитията е достатъчно ясна падането, писмото, адресирано до мен, посещението на адвоката. Но има един съмнителен момент. Дали мис Аръндел нарочно е задържала писмото и се е колебаела да го изпрати? Или след като го е написала, е решила, че е пуснато?
— Няма как да разберем — отвърнах аз.
— Не. Можем само да предполагаме. Според мен тя си е мислела, че е изпратено. И вероятно е била изненадана, че не е получила отговор…
Мислите ми бяха отлетели в друга посока.
— Смятате ли, че в тези спиритически глупости има някакъв смисъл? — попитах аз. — Искам да кажа, мислите ли, че е възможно въпреки убеждението на мис Пибоди в несъстоятелността на подобно предположение нареждането да се направи промяна в завещанието и всичките пари да бъдат оставени на тази Лосън да е било дадено по време на някой от сеансите?
Поаро недоверчиво поклати глава.
— Това не съвпада с общото впечатление, което си изградих за характера на мис Аръндел.
— Сестрите Трип заявиха, че мис Лосън е била шокирана, когато са прочели завещанието — припомних си замислено аз.
— Да, тя така им е казала — съгласи се Поаро.
— Но вие не вярвате на думите ѝ?
— Mon ami, познавате недоверчивата ми природа! Не вярвам на нищо, което някой твърди, докато не бъде потвърдено или доказано.
— Правилно, стари приятелю — отвърнах прочувствено аз. — Човек не бива да бъде доверчив.
— „Той казва“, „тя казва“, „те казват“ — пфу! Какво означава това? Съвършено нищо. Може да е абсолютната истина. Или пък полезна лъжа. Но аз, аз боравя само с факти.
— И какви са фактите?
— Мис Аръндел е паднала. Никой не го оспорва. Но тя не е паднала случайно. Било е нагласено.
— И единственото доказателство е, че Еркюл Поаро го твърди.
— Съвсем не. Пиронът е доказателство. Писмото на мис Аръндел до мен е доказателство. Малката подробност, че кучето е било оставено навън през цялата нощ, е доказателство. Думите на мис Аръндел за каната, картината върху нея и топката на Боб е доказателство. Всички тези неща са факти.
— И кой е следващият факт, моля?
— Следващият факт е отговорът на обичайния ни въпрос. Кой е човекът, облагодетелстван от смъртта на мис Аръндел? Отговор — мис Лосън.
— Злата компаньонка! — възкликнах аз. — От друга страна, роднините са си мислили, че те ще получат наследството. А когато се е случила злополуката, те са щели да бъдат облагодетелстваните.
— Точно така, Хейстингс. Ето защо би трябвало всички те да бъдат заподозрени. Има и още един дребен факт. Мис Лосън се е постарала мис Аръндел да не научи, че Боб е прекарал нощта навън.
— И вие го смятате за подозрителен?
— Съвсем не. Само го отбелязвам. Може би желанието да го скрие, е било продиктувано единствено от загрижеността за спокойствието на старата дама. Като че ли това е най-вероятното обяснение.
Погледнах косо Поаро. Дяволски добре умееше да се измъква.
— Мис Пибоди намекна, че подозира някаква измама със завещанието — напомних му аз. — Какво според вас имаше предвид?
— Струва ми се, че по този начин изрази неясните си и недоизказани подозрения.
— Изглежда версията за чуждото въздействие може да бъде отхвърлена — замислено казах аз. — Мис Аръндел е имала достатъчно здрав разум, за да не повярва на глупости като спиритизма.
— Какво ви кара да мислите, че спиритизмът е глупост, Хейстингс?
Зяпнах го слисано.
— Скъпи Поаро… Тези ужасни жени…
— Напълно съм съгласен с оценката ви за госпожиците Трип — усмихна се той. — Но фактът, че сестрите се занимават с християнска наука, вегетарианство, окултизъм и спиритизъм, не означава, че тези вярвания са виновни за нещо. Ако някоя глупачка ви наговори куп небивалици за фалшив скарабей, който е купила от някакъв мошеник, това съвсем не дискредитира една от основните теми на египтологията!