— Той знаеше ли, че ще наследите пари, когато мис Аръндел умре?
— Аз му казах. О! След като се сгодихме. Той наистина няма да се ожени за мен заради парите ми, ако намеквате за това.
— Все още ли сте сгодени?
— Разбира се.
Поаро не реагира. Мълчанието му като че ли я обезпокои.
— Разбира се — повтори остро тя. После добави: — Вие… срещнахте ли се с него?
— Видях го вчера в Маркет Бейзинг.
— Защо? За какво говорихте?
— Аз не му казах нищо. Помолих го само за адреса на брат ви.
— На Чарлз? — гласът ѝ отново стана остър. — Какво искате от Чарлз?
— Чарлз? Кой пита за Чарлз? — чу се приятен мъжки глас.
В стаята нахълта млад мъж с бронзов загар на лицето и приятна усмивка.
— Кой спомена за мен? — попита той. — Чух името си от вестибюла, но не подслушвах. В Борстъл са много чувствителни към подслушването. Тереза, момичето ми, какво става? Изплюй камъчето.
Четиринайсета глава
Чарлз Аръндел
Трябва да призная, че от момента, в който го видях, усетих необяснима симпатия към Чарлз Аръндел. В него имаше нещо невероятно безгрижно и непринудено. В очите му искреше дяволито пламъче. А усмивката му бе най-обезоръжаващата, която съм виждал.
Той прекоси стаята и седна на облегалката на един от масивните тапицирани столове.
— За какво става дума, сестричке? — попита той.
— Това е мосю Еркюл Поаро, Чарлз. Той е готов да… ъъъ… да свърши една мръсна работа за нас срещу малка компенсация.
— Възразявам — извика Поаро. — Не мръсна работа, нека я наречем малка безвредна измама… Така че първоначалната воля на завещателя да бъде изпълнена. Хайде да назовем нещата по този начин.
— Назовавайте ги както искате — съгласи се Чарлз. — Чудя се как Тереза се е сетила за вас?
— Тя не се е сетила за мен — отговори бързо Поаро. — Дойдох по собствено желание.
— И си предложихте услугите?
— Не съвсем. Търсих вас. Сестра ви ми каза, че сте заминали в чужбина.
— Тереза е много грижовна сестра — отговори Чарлз. — Рядко бърка. Всъщност е подозрителна като дявол.
Той ѝ се усмихна с любов, но тя не му отвърна. Изглеждаше загрижена и замислена.
— Със сигурност — отбеляза Чарлз — тук нещо не е наред. Мосю Поаро не е ли известен с това, че преследва престъпници? И то не за да им помага или да ги поощрява.
— Ние не сме престъпници! — възкликна Тереза остро.
— Но искаме да станем — каза Чарлз приветливо. — Аз самият съм мислил по въпроса за фалшифициране, то е по моята част. Изхвърлиха ме от Оксфорд заради дребно недоразумение с някакъв чек. Беше детински просто, само добавих една нула. По-късно имаше малък скандал с леля Емили и местната банка. Беше глупаво от моя страна, разбира се. Трябваше да се досетя, че умът на старата дама е като бръснач. Всичките ми изпълнения обаче бяха за дребни суми — петачки или десетачки, от този род. Но да фалшифицираш завещание, направено на смъртен одър, би било много рисковано. Човек трябва да хване твърдоглавата и непреклонна Елън и да я подкупи… Тази ли е думичката?… Така или иначе, да я накара да потвърди, че е била свидетел на завещанието. Боя се, че е много трудно. Дори бих се оженил за нея, за да не може после да свидетелства срещу мен. — Той дружелюбно се ухили на Поаро и продължи: — Убеден съм, че сте инсталирали таен микрофон и в Скотланд Ярд ни слушат.
— Проблемът ви ме заинтересува — отбеляза Поаро с нотка на укор в гласа си. — Естествено не мога да се ангажирам с нищо, което е противозаконно. Но има и други начини… — замълча многозначително той.
Чарлз Аръндел повдигна елегантно рамене.
— Убеден съм, че в законите има много вратички — съгласи се той. — Сигурно го знаете.
— Кой е свидетелствал на завещанието? Имам предвид онова, което е било направено на 21 април.
— Първис довел един свой служител, а вторият свидетел е бил градинарят.
— В присъствието на мистър Първис ли е подписано?
— Да.
— И предполагам, че мистър Първис е много уважаван човек?
— Първис, Първис, Чарлзуърт и още веднъж Първис са точно толкова уважавани и безукорни, колкото английската банка — обясни Чарлз.
— Не му е било приятно да изготви завещанието — намеси се Тереза. — Вярвам му, че се е опитал да разубеди леля Емили по изключително деликатен начин.
— Той ли ти го каза, Тереза? — попита остро Чарлз.
— Да. Вчера отново го посетих.
— Няма смисъл, сладка моя… Трябва да го разбереш. Само си харчиш парите.