— Да.
— Въпреки че не е имало конкретно доказателство кой всъщност е взел парите?
— О, трябва да е бил Чарлз! Мисис Таниос не би направила подобно нещо, а съпругът ѝ е чужденец и няма как да знае къде се държат парите. Всъщност и двамата не знаеха. А не смятам, че Тереза Аръндел е способна на такава постъпка. Тя има достатъчно пари и винаги се облича много красиво.
— Може да е бил някой от прислугата — предположи Поаро.
Мис Лосън изглеждаше ужасена от тази мисъл.
— О, не! Нито Елън, нито Ани не биха и сънували да извършат толкова ужасно нещо. И двете са много почтени жени. Убедена съм, че са абсолютно честни.
Поаро изчака минута-две, а после каза:
— Чудя се дали не бихте могли да ми дадете някаква идея, всъщност сигурен съм, че можете, защото ако някой е имал доверието на мис Аръндел, то това сте били вие…
— О, не зная… — промърмори смутено мис Лосън, но ѝ пролича, че беше поласкана.
— Струва ми се, че сте в състояние да ми помогнете.
— О, разбира се, ако мога да направя нещо…
Поаро продължи:
— Поверително е…
На лицето на мис Лосън се появи леко глуповато изражение. Магическата дума „поверително“, изглежда, действаше като „Сезам, отвори се“.
— Имате ли някаква представа за причината, която е накарала мис Аръндел да промени завещанието си?
— Завещанието си? О, завещанието си?
Мис Лосън едва забележимо се сепна.
Поаро каза, като я наблюдаваше внимателно:
— Вярно е, нали, че малко преди смъртта си тя е направила ново завещание, с което оставя цялото си състояние на вас?
— Да, но аз не знаех нищо за него. Абсолютно нищо! — Мис Лосън потръпна възмутено. — За мен беше огромна изненада. Безспорно прекрасна изненада! Толкова мило от страна на скъпата ми мис Аръндел. А нито веднъж дори не ми намекна. С нищо! Бях толкова слисана, когато мистър Първис го прочете, че не знаех къде да погледна, дали да се смея или да плача! Уверявам ви, мосю Поаро, за мен беше шок. Разбирате ли, шок! Каква добрина, толкова учудваща добрина от страна на мис Аръндел. Аз естествено се надявах на нещичко, на някаква дребна сума, въпреки че тя нямаше причина да ми остави дори и една лира. Не съм работила при нея много дълго. Но това… беше като… беше като приказка! Дори и сега не мога да повярвам напълно, ако разбирате какво имам предвид. И понякога… понякога… не се чувствам спокойна. Искам да кажа… ами искам да кажа…
Пенснето ѝ падна, тя го вдигна, повъртя го в ръцете си и продължи още по-несвързано:
— Понякога се чувствам… ами, все пак кръвта си е кръв… чувствам се неудобно, че мис Аръндел остави всичките си пари на мен и лиши семейството си от тях. Искам да кажа, че не изглежда редно, нали? Във всеки случай можеше да не бъдат всичките. Толкова голямо богатство! Никой нямаше представа! Но… ами… човек се чувства неудобно… а, знаете ли, хората започнаха да говорят… а аз никога не съм била лоша жена! Имам предвид, че не бих си и помислила да въздействам на мис Аръндел, по какъвто ѝ да било начин. Нито пък бих могла. Честно казано, винаги малко съм се страхувала от нея! Беше така рязка, знаете ли, толкова склонна да се нахвърли върху човека. А понякога бе доста груба! „Не бъди такава глупачка“ — срязваше ме тя. А в крайна сметка, аз също имам чувства и понякога доста се разстройвах… И после изведнъж да открия, че през цялото време е била привързана към мен… Не е ли прекрасно? Но, разбира се, както ви споменах, имаше много недобронамерени приказки и човек се чувства… Искам да кажа, ами, изглежда за някои хора е доста тежко, нали?
— Искате да кажете, че бихте предпочели да преотстъпите парите? — попита Поаро.
За момент ми се стори, че някаква сянка премина през бледосините, безчувствени очи на мис Лосън. Помислих си, че пред мен стои хитра и интелигентна жена, а не добродушна глупачка.
— Е — засмя се тя, — разбира, се има и друга страна… Искам да кажа, че всеки въпрос има две страни. Сигурно мис Аръндел е искала аз да получа парите. Тоест, ако не ги бях взела, щях да се противопоставя на желанието ѝ. А не би било редно, нали?
— Труден въпрос — каза Поаро и поклати глава.
— Нали? Аз наистина много мислих. Мисис Таниос, Бела, е толкова приятна жена, а и милите ѝ дечица! Искам да кажа, сигурна съм, че мис Аръндел не би желала тя да… виждате ли, чувствам, че скъпата мис Аръндел е разчитала на моята дискретност. Не е пожелала да остави директно пари на Бела, защото се е страхувала, че онзи мъж ще ѝ ги вземе.