— Кой мъж?
— Съпругът ѝ. Знаете ли, мистър Поаро, бедното момиче е изцяло под негова власт. Тя прави всичко, което той ѝ нареди. Позволявам си да заявя, че би убила човек, ако той ѝ заповяда! И се страхува от него, убедена съм, че се страхува от него. Един-два пъти съм я виждала да изглежда ужасена. Не е справедливо, мистър Поаро, не е справедливо.
Поаро се съгласи и продължи да пита.
— Що за човек е доктор Таниос?
— Ами — поколеба се мис Лосън, — той е много приятен човек — и тя млъкна неуверено.
— Но вие не му вярвате, така ли?
— Ами… не, не му вярвам. Не зная дали бих се доверила изобщо на който и да било мъж! Човек чува толкова ужасни неща! И всичко, което бедните им съпруги трябва да изтърпят. Наистина е отвратително! Разбира се, доктор Таниос се преструва, че е силно привързан към жена си и е много внимателен с нея. Обноските му действително са очарователни. Но аз нямам доверие на чужденци. Те са толкова хитри! Сигурна съм, че скъпата мис Аръндел не е искала парите ѝ да попаднат в неговите ръце.
— Тежко е за мис Тереза Аръндел и за мистър Чарлз Аръндел да бъдат лишени от наследство — предположи Поаро.
По лицето на мис Лосън се разля червенина.
— Струва ми се, че Тереза има точно толкова пари, колкото са ѝ нужни — отвърна остро тя. — Само за дрехи харчи стотици лири. А бельото ѝ е ужасно неприлично! Като си помисли човек, че толкова много добри, възпитани момичета трябва да изкарват сами прехраната см…
Поаро довърши изречението вместо нея.
— Мислите, че няма да ѝ се отрази зле и тя да се погрижи за прехраната си?
Мис Лосън го погледна сериозно.
— Може да ѝ се отрази добре. Вероятно ще я вразуми. Нещастията учат на много неща.
Поаро кимна и продължи да я наблюдава съсредоточено.
— А Чарлз?
— Чарлз не заслужава и едно пени — отвърна строго мис Лосън. — Мис Аръндел го изключи от завещанието си, защото имаше сериозна причина. След всичките му злонамерени заплахи.
— Заплахи? — повдигна вежди Поаро.
— Да, заплахи.
— Какви заплахи? Кога я е заплашвал?
— Чакайте да помисля, беше… Да, разбира се, беше по Великден. Всъщност в неделя. Което го прави още по-ужасно!
— Какво ѝ каза?
— Той ѝ поиска пари, а тя отказа да му даде. Тогава той ѝ заяви, че не е разумно от нейна страна и ако продължава да се държи по този начин, той ще… как точно се изрази… използва една много груба фраза… о, да, каза, че ще ѝ свети маслото!
— Заплашил я е, че ще ѝ свети маслото?
— Да.
— И как реагира мис Аръндел?
— Тя му заяви; „Мога да се погрижа за себе си. Мисля, че ще го разбереш, Чарлз.“
— Бяхте ли в стаята в този момент?
— Не точно в стаята… — отвърна мис Лосън след миг на колебание.
— Ясно — прекъсна я бързо Поаро. — А Чарлз, той какво ѝ отговори?
— Каза ѝ: „Не бъди толкова сигурна.“
— Мис Аръндел сериозно ли прие заплахата?
— Ами, не зная… нищо не ми спомена за нея… Не би споменала пред никого, сигурна съм.
— Вие, разбира се, сте знаели, че мис Аръндел подготвя ново завещание?
— О, не. Уверявам ви, беше изненада за мен. Не съм и сънувала…
— Не сте знаели съдържанието му — прекъсна я Поаро, — но ви е бил известен фактът, че се подготвя ново завещание.
— Ами… предполагах… Искам да кажа, че след като изпрати да повикат адвоката ѝ, когато се разболя…
— Именно. Било е след падането ѝ, нали?
— Да. Боб… Боб е кучето… Беше оставил топката си в горния край на стълбите, тя се спъна в нея и падна.
— Неприятна злополука.
— О, да, би могла лесно да си счупи крак или ръка. Докторът така обясни.
— Би могла лесно и да се убие.
— Да, наистина.
Отговорът ѝ изглеждаше съвсем естествен и прям.
— Струва ми се, че се запознах с господаря Боб в Литългрийн Хаус — усмихна се Поаро.
— О, да, сигурно сте го видели. Той е мило малко кученце.
Нищо не ме дразни повече от това, да чуя някой да нарича „мило малко кученце“ един ловен териер. Ето защо, помислих си аз, Боб е презирал мис Лосън и е отказвал да изпълнява нарежданията ѝ.
— И май че е много умен? — продължи Поаро.
— О, да, много е умен.
— Колко ли би се разстроил, ако знаеше, че едва не е убил господарката си?
Мис Лосън не отговори, а само поклати глава и въздъхна.
— Смятате ли, че е възможно падането да е подтикнало мис Аръндел да направи ново завещание?
Помислих си, че се доближаваме опасно близо до най-важния въпрос, но, изглежда, той се стори съвсем естествен на мис Лосън.