— Знаете ли, не бих се учудила, ако сте прав. То я шокира, сигурна съм. На възрастните хора не им се нрави мисълта, че могат да умрат. Но подобна злополука кара човек да се замисли. Или може би е имала предчувствие, че смъртта ѝ не е далеч.
— Била е в съвсем добро здраве, нали? — попита Поаро.
— О, да. Наистина бе в добро здраве.
— Сигурно се е разболяла внезапно?
— Да, действително. Беше изненада. Същата вечер едни приятели ни бяха на гости… — мис Лосън замълча.
— Вашите приятелки, госпожиците Трип. Срещнах се с двете дами. Те са очарователни.
Лицето на мис Лосън се зачерви от удоволствие.
— Да, нали? Толкова културни жени! Такива широки интереси! И така одухотворени. Може би са ви споменали за нашите сеанси? Предполагам, че сте скептично настроен, но наистина много бих искала да ви разкажа каква неописуема радост получава човек, когато влезе в досег с тези, които са в отвъдното!
— Сигурен съм, че е така.
— Знаете ли, мистър Поаро, майка ми говори с мен, и то неведнъж. Толкова е приятно да знаеш, че скъпите ти хора все още мислят за теб и те наблюдават.
— Да, да. Мога да го разбера — отвърна кротко Поаро. — А мис Аръндел вярваше ли?
Лицето на мис Лосън леко помръкна.
— Имаше желание да бъде убедена — колебливо започна тя. — Но не мисля, че винаги подхождаше както трябва. Беше скептично настроена и не вярваше, а няколко пъти отношението ѝ привлече един много неприятен дух! Имаше някои доста непристойни съобщения, които, убедена съм, се дължаха на отношението на мис Аръндел.
— Предполагам, че е било заради мис Аръндел — съгласи се Поаро.
— Но в онази последна вечер… — продължи мис Лосън. — Може би Изабел и Джулия са ви казали? Тогава се появи конкретно знамение. Всъщност начало на материализация. Ектоплазма. Сигурно знаете какво е ектоплазма?
— Да, да, запознат съм с нейното естество.
— Появява се, както ви е известно, от устата на медиума като лента и придобива форма. Убедена съм, мистър Поаро, че, без да знае, мис Аръндел е била медиум. В онази вечер ясно видях светеща лента, която излезе от устата на мис Аръндел. После главата ѝ бе обгърната от светещ ореол.
— Колко интересно!
— А после за съжаление мис Аръндел изведнъж се почувства зле и трябваше да прекъснем сеанса.
— Кога повикахте лекаря?
— На другата сутрин.
— Той каза ли, че е нещо сериозно?
— Ами вечерта изпрати да повикат медицинска сестра, но той, струва ми се, се надяваше, че ще ѝ мине.
— Не повикахте ли… извинете ме… роднините?
Мис Лосън се изчерви.
— Веднага им съобщихме, тоест, когато доктор Грейнджър обясни, че тя е в опасност.
— Каква бе причината за кризата? Някаква храна?
— Не, не мисля, че беше нещо определено. Доктор Грейнджър каза, че не е била много внимателна с диетата си. Смяташе, че кризата вероятно се дължи на настинка. Времето бе много променливо.
— Тереза и Чарлз Аръндел бяха там в края на седмицата, нали?
Мис Лосън сви устни и отговори:
— Да.
— Посещението не е било успешно — предположи Поаро, като я наблюдаваше.
— Не, не беше — добави тя и се намръщи. — Мис Аръндел знаеше за какво са дошли.
— За какво?
— За пари! — отсече мис Лосън. — Но не ги получиха.
— Така ли?
— Струва ми се, че и доктор Таниос преследваше същата цел — продължи тя.
— Доктор Таниос. Но той не е бил там тогава, нали?
— Беше. Пристигна в неделята, но стоя само около час.
— Изглежда, всички са се домогвали до парите на бедната мис Аръндел? — рискува Поаро.
— Според мен не е много прилично, нали?
— Не, наистина — съгласи се Поаро. — Сигурно е било шок за Чарлз и Тереза Аръндел при онова гостуване, когато са научили, че мис Аръндел изцяло ги е лишила от наследство!
Мис Лосън се втренчи в него. Поаро каза:
— Не е ли така? Тя не ги ли предупреди?
— Колкото до това, не мога да кажа. Не съм чула нищо по този въпрос! Нямаше никаква суматоха или нещо подобно, доколкото си спомням. Двамата, Чарлз и сестра му, си тръгнаха съвсем весели.
— А! Вероятно съм бил заблуден. Всъщност мис Аръндел е държала завещанието си вкъщи, нали?
Мис Лосън изпусна пенснето си и посегна да го вдигне.
— Не мога да ви кажа. Не, мисля, че беше при мистър Първис.
— Кой беше изпълнителят на завещанието?
— Мистър Първис.
— След смъртта ѝ той идва ли да прегледа документите ѝ?
— Да.
Поаро я погледна с интерес и ѝ зададе един неочакван въпрос:
— Харесвате ли мистър Първис?
Мис Лосън беше потресена.
— Дали харесвам мистър Първис? Ами наистина е трудно да се определи, нали? Имам предвид… сигурна съм, че е много умен човек… Тоест умен адвокат. Но е с доста резки обноски! Искам да кажа, че невинаги е особено приятно някой да ви говори така, сякаш… Ами наистина не мога да ви обясня какво, имам предвид… Беше доста официален, а в същото време почти груб, ако разбирате какво искам да кажа.