— Е и?
Чарлз разпери отчаяно ръце.
— Нищо не стана! Леля Емили хубавичко ме нахока. Намекна ми, че не храни никакви илюзии относно причината, поради която обичните ѝ роднини са се събрали при нея! Каза ми също, че тези мили роднини ще бъдат разочаровани. Нищо няма да ни даде, освен привързаността си. А с нея няма да бъде особено щедра.
— Май ще трябва да почакаш малко — отбеляза Тереза сухо.
— Уплаших се, че ти или Таниос ще ме изпреварите — подсмихна се Чарлз отново. — Боя се, сладка моя Тереза, че този път няма нищо да получим. Без съмнение старата Емили е глупачка.
— Никога не съм я смятала за такава.
— Дори се опитах да я сплаша.
— Какво е станало? — стресна се сестра му.
— Обясних ѝ, че като постъпва така, не е изключено някой да ѝ свети маслото. В крайна сметка не може да вземе със себе си парите в рая. Защо да не ни отпусне малко?
— Чарлз, ти си идиот!
— Не, не съм. Аз съм малко психолог, но по свой начин. Никога не се получава нищо, ако се опитващ да шикалкавиш със старата дама. Предпочита да си кажеш направо какво искаш. И аз честно ѝ заявих, че ние ще получим парите ѝ, след като умре, следователно нищо не ѝ пречи да се раздели с част от тях сега. Иначе изкушението да ѝ помогнем да се спомине би могло да стане непреодолимо.
— Тя осъзна ли какво ѝ говориш? — попита Тереза, а деликатните ѝ устни се свиха пренебрежително.
— Не съм сигурен. Поне не го показа. Само ми благодари доста злобно за съвета и заяви, че е напълно способна да се погрижи за себе си. „Добре — отвърнах ѝ аз, — но те предупреждавам.“ „Ще го запомня!“ — отсече тя.
— Чарлз, ти наистина си голям глупак — ядоса се Тереза.
— По дяволите, Тереза, аз самият се почувствах жалък! Старата дама е фрашкана с пари, просто е фрашкана. Обзалагам се, че не харчи дори една десета от дохода си. И за какво всъщност да го харчи? А ние сме млади и се радваме на живота… За да ни направи напук, тя е в състояние да живее сто години… Искам сега да се забавлявам… Както и ти…
Тереза кимна и каза тихо, почти без глас:
— Не ни разбират… старите хора не ни разбират… не могат… Не знаят какво означава да ти се живее!
Братът и сестрата помълчаха няколко минути.
— Е, любов моя, пожелавам ти да имаш по-голям успех от мен — Чарлз стана. — Но се съмнявам.
— Много разчитам на Рекс. Ако успея да накарам старата Емили да осъзнае колко блестящ е той и колко е важно за него да получи шанс сега, а не да гние тук като провинциален лекар… О, Чарлз, с капитал от няколко хиляди в този момент бихме променили изцяло живота си!
— Надявам се да ти ги даде, но се съмнявам, че ще стане. С безразсъдния си начин на живот ти пропиля доста от парите си. Нали не допускаш, че скучната Бела и подозрителният Таниос ще получат нещо?
— Не смятам, че Бела знае как да се възползва от парите. Облича се като вехтошарка, а вкусът ѝ е като на прислужница.
— Ами — отвърна Чарлз разсеяно, — предполагам, че иска разни неща за грозничките си деца — добри училища, шини за зъбите им, уроци по музика. Но във всеки случай не е Бела, а Таниос. Обзалагам се, че той вече души за парите! Не забравяй, че е грък. Знаеш ли, че той профука по-голямата част от наследството ѝ? Игра на борсата и загуби.
— Мислиш ли, че ще съумее да измъкне нещо от старата Емили?
— Няма, ако успея да го предотвратя — каза мрачно Чарлз.
Излезе от стаята и се спусна по стълбите. Боб беше във вестибюла и радостно замаха с опашка. Кучетата обичаха Чарлз.
Боб се затича към вратата на дневната и извърна глава към него.
— Какво има? — попита го Чарлз, като вървеше след него.
Боб се втурна в стаята и приседна до малкото бюро. Погледна Чарлз в очакване.
— Какво искаш? — отново го попита Чарлз и тръгна към него.
Боб замаха с опашка и се загледа в чекмеджетата на бюрото. Изскимтя умолително.
— Искаш нещо, което е там, вътре?
Чарлз отвори горното чекмедже и повдигна вежди.
— Я виж ти! — възкликна той.
В единия ъгъл имаше купчинка банкноти.
Чарлз ги взе и ги преброи. Ухили се и сложи в джоба си три банкноти по една лира и две по десет шилинга. Останалите пари постави внимателно на мястото, където ги беше намерил.
— Добра идея, Боб — каза той. — Чичо ти Чарлз ще съумее да си покрие някои разходи. Малко пари в брой никога не са излишни.
Боб излая с леко недоволство, когато Чарлз затвори чекмеджето.
— Съжалявам, стари приятелю — извини му се Чарлз и отвори следващото чекмедже. В него беше топката на Боб и той я взе.
— Заповядай. Забавлявай се.
Боб захапа топката, изтича навън от стаята и не след дълго от стълбището се чу „туп-туп-туп“.
Чарлз излезе в градината. Беше хубава слънчева утрин. Миришеше на люляк.