Той говореше с добро чувство, но жена му се изчерви.
— С мен е по-различно — продължи той. — Тя не ме обича. И никак не се притеснява да го показва! Ще ви дам един пример. Когато бяхме в имението, старата дама падна по стълбите. Аз настоях да се върнем в края на следващата седмица, за да разберем как е. Мис Лосън направи всичко възможно, за да ни попречи. Не успя, но беше страшно ядосана. Личеше ѝ. Причината бе ясна. Искаше да запази старата дама само за себе си.
Поаро отново се обърна към жена му.
— Съгласна ли сте, мадам?
Съпругът ѝ не ѝ даде възможност да отговори.
— Бела е с много добро сърце — намеси се той. — Тя не вижда злото. Но съм сигурен, че съм прав. Ще ви кажа още нещо, мосю Поаро. Тайната на нейното влияние върху старата мис Аръндел беше в спиритизма! Повярвайте ми, така е станало!
— Убеден ли сте?
— Абсолютно, уважаеми приятелю. Срещал съм доста подобни случаи. Ще се изненадате колко много хора му се поддават! Особено във възрастта на мис Аръндел. Готов съм да се обзаложа, че така се е стигнало до идеята. Някой дух, вероятно на баща ѝ, е наредил на старицата да промени завещанието си и да остави всичките си пари на Лосън. Тя бе с разклатено здраве и беше доверчива…
Мисис Таниос леко се раздвижи и Поаро се обърна към нея.
— Мислите ли, че е възможно?
— Говори, Бела — подкани я доктор Таниос и я погледна окуражаващо. — Сподели с нас как преценяваш нещата.
Тя му хвърли странен поглед. Поколеба се, после отговори:
— Не съм много наясно с тези неща. Смятам, че си прав, Джейкъб.
— Разбира се, че съм прав, нали, мосю Поаро?
— Може би — кимна Поаро. — Струва ми се, че сте били в Маркет Бейзинг през почивните дни, преди мис Аръндел да умре?
— Да, бяхме там за Великден и в края на следващата седмица. Така беше.
— Не, не. Имах предвид по-следващата седмица, на двайсет и шести. Мисля, че сте били там в неделя?
— О, Джейкъб, вярно ли е? — ококори очи мисис Таниос.
— Да, не помниш ли? — отвърна бързо той. — Отскочих там следобеда. Казах ти.
Двамата с Поаро я гледахме. Тя нервно бутна шапката си назад.
— Сигурно си спомняш, Бела — настоя мъжът ѝ. — Каква ужасна памет имаш.
— О, да! — тя се извини, а на лицето ѝ се появи едва забележима усмивка. — Абсолютно вярно, паметта ми е отвратителна. А и оттогава минаха два месеца.
— Струва ми се, че мис Тереза Аръндел и мистър Чарлз Аръндел също са били там? — попита Поаро.
— Може и да са били — отвърна безгрижно Таниос. — Не ги видях.
— Значи не сте стояли дълго?
— О, не, само около половин час.
Въпросителният поглед на Поаро изглежда го притесни малко.
— Мога да си призная — намигна ни той, — че се надявах да получа заем, но нищо не се получи. Боя се, че лелята на жена ми нямаше добро мнение за мен. Жалко, защото аз я харесвах. Беше яка старица.
— Мога ли да ви попитам съвсем открито за нещо, доктор Таниос?
Дали не се появи сянка на страх в очите на доктор Таниос?
— Естествено, мосю Поаро.
— Какво ви е мнението за Чарлз и Тереза Аръндел?
Докторът сякаш малко се поуспокои.
— Чарлз и Тереза? — той погледна усмихнато към жена си. — Бела, скъпа, нали няма да имаш нищо против, ако изразя откровено мнението си за роднините ти?
Тя поклати глава и леко се усмихна.
— Те са негодници! И двамата! Все пак, макар и да е странно, Чарлз ми харесва. Той е нехранимайко, но е симпатичен нехранимайко. Няма никакво чувство за морал, но си е такъв. Какво да се прави, човешката природа е различна.
— А Тереза?
— Не зная — поколеба се той. — Тя е удивително привлекателна млада жена. Но трябва да кажа, че е доста безскрупулна. Би убила хладнокръвно всеки, ако сметне за нужно. Поне аз така си мисля. Може би сте чули, че майка ѝ е била съдена за убийство?
— Но е била оправдана — напомни Поаро.
— Както споменахте, била е оправдана — съгласи се бързо Таниос, — но все пак понякога човек се чуди…
— Запознахте ли се с младежа, за когото е сгодена?
— Доналдсън? Да, веднъж дойде на вечеря.
— Какво мислите за него?
— Умен е. Струва ми се, че ще стигне далеч, ако му се даде възможност. За да специализираш, трябват пари.
— Смятате, че е способен лекар?
— Да. Първокласен лекар — усмихна се той. — Е, още не е звезда в обществото. Обноските му са малко премерени и превзети. Двамата с Тереза са смешна двойка. Привличане на противоположностите. Сред хората тя е като пеперуда, а той — като отшелник.
Двете деца се нахвърлиха с въпроси върху майка си.
— Мамо, няма ли да обядваме? Гладна съм. Ще закъснеем.
Поаро погледна часовника си и възкликна:
— Хиляди извинения! Забавих обяда ви.
— Може би ще се присъедините… — започна несигурно мисис Таниос, като гледаше към съпруга си.