— А — пое дълбоко дъх Поаро. — Да приема ли, че сте допускали възможността мис Аръндел да промени решението си в близко бъдеще?
Адвокатът кимна.
— Да. Струваше ми се, че мис Аръндел е имала някаква сериозна разправия с роднините си и когато се успокои, ще се разкае за прибързаното си решение.
— В такъв случай как би следвало да постъпи?
— Трябваше да ми нареди да приготвя ново завещание.
— Не би ли могла просто да унищожи последното си завещание и тогава старото отново да стане валидно?
— В известна степен въпросът е спорен. Разбирате ли, всички предишни завещания трябва да се отменят от самия завещател.
— Но мис Аръндел не би могла да го знае. Може би си е мислила, че като унищожи последното, предишното ще е валидно.
— Твърде е възможно.
— Всъщност, ако умре, без да има завещание, парите ще останат на роднините ѝ.
— Да. Половината щеше да бъде за мисис Таниос, а другата половина — да се раздели между Чарлз и Тереза Аръндел. Но все пак, факт е, че тя не промени решението си! Умря, без да го промени.
— И ето защо се намесвам аз — отбеляза Поаро.
Адвокатът го погледна въпросително.
Поаро се наклони напред и продължи:
— Да предположим, че на смъртното си легло мис Аръндел е пожелала да унищожи последното завещание. Може би е смятала, че го е направила, но в действителност е унищожила предишното.
Мистър Първис поклати глава.
— Не, и двете бяха там.
— Тогава да допуснем, че тя е унищожила фалшиво завещание, като си е мислила, че унищожава последното. Спомнете си, че е била много зле и е било лесно да бъде измамена.
— Би трябвало да представите доказателства за това — отвърна остро адвокатът.
— О! Несъмнено… несъмнено…
— Мога ли да попитам, има ли… има ли някаква причина да смятате, че подобно нещо се е случило?
Поаро се дръпна малко назад.
— Не бих искал да се ангажирам на този етап…
— Естествено, естествено — съгласи се мистър Първис с тази така добре позната фраза.
— Но мога да кажа, строго поверително, че има някои любопитни подробности в този случай.
— Наистина ли? Така ли мислите?
Мистър Първис потри ръце с известно предчувствие и задоволство.
— Исках да разбера вашето мнение — продължи Поаро, — дали, рано или късно, мис Аръндел би променила решението си и би простила на роднините си. Вече го зная.
— Разбира се, това е само личното ми мнение — подчерта адвокатът.
— Любезни господине, напълно ми е ясно. Предполагам, че не сте адвокат на мис Лосън?
— Посъветвах мис Лосън да си намери друг адвокат — отговори мистър Първис вдървено.
Поаро се ръкува с него и му благодари за любезността и информацията, която ни предостави.
Двайсета глава
Повторно посещение в Литългрийн Хаус
Докато изминавахме десетте мили разстояние между Харчестър и Маркет Бейзинг, непрекъснато обсъждахме положението.
— Имате ли някакво основание, Поаро, за предположението, което изказахте?
— Имате предвид дали мис Аръндел е вярвала, че е унищожила последното си завещание? Не, mon ami, честно казано, не. Но трябва да разберете, че ми се стори необходимо да изразя някакво предположение! Мистър Първис е проницателен човек. Ако не бях подхвърлил нещо, той би се запитал защо изобщо се намесвам в този случай.
— Знаете ли на кого ми напомняте, Поаро?
— Не, mon ami.
— На жонгльор, който подхвърля много и различни по цвят топки. В един момент всичките се оказват във въздуха.
— Различните по цвят топки са различните лъжи, които говоря, така ли?
— Нещо такова.
— И мислите, че някой ден всички те ще се стоварят на главата ми?
— Не можете непрекъснато да ги държите във въздуха — отбелязах аз.
— Вярно е. Но ще дойде великият момент, когато ще започна да ги хващам една след друга, ще се поклоня и ще напусна сцената.
— Под звуците на гръмките ръкопляскания на публиката.
Поаро ме стрелна подозрително.
— Да, може и така да стане.
— Не научихме много от мистър Първис — отбелязах аз, за да се измъкна от опасната зона.
— Не, но мисля, че основните ни идеи се потвърдиха.
— И това потвърди думите на мис Лосън, че нищо не е знаела за завещанието до смъртта на старата дама.
— Според мен не получихме подобно потвърждение.
— Първис е посъветвал мис Аръндел да не ѝ казва, а мис Аръндел е отговорила, че няма подобно намерение.
— Да, очевидно е така. Но има ключалки, приятелю, и ключове, които отключват заключените чекмеджета.
— Наистина ли допускате, че мис Лосън би подслушвала и би тършувала в нещата на мис Аръндел? — попитах го доста шокиран.